Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Направете ми една услуга — изръмжа Кроукър, след като изплакна устата си с глътка бира. — Следващия път не ми предлагайте подобни боклуци! Предпочитам да ме боли глава!

— Напълно ви разбирам и ви поднасям извиненията си.

— De nada (няма защо) — кой знае защо му отвърна на испански Кроукър.

Лилехамър остави бирата си, наведе се напред и тихо попита:

— Чували ли сте името Доминик Голдони?

— Разбира се. Главатар на мафията, решил да пропее пред агентите на ФБР. В резултат са прибрани двама от основните му съперници, барабар със стоката и оръжието. Поставен под закрилата на ФПЗС… Което, както чувам, съвсем не му пречи да управлява огромната си империя по Източното крайбрежие чрез услугите на своя зет — уважавания адвокат Антъни де Камило, известен в близкото си обкръжение като Тони Д. Чувам също така, че основният съперник на Голдони, който все още е на свобода…

— Вероятно имате предвид Чезаре Леонфорте…

— Точно така, Леонфорте, по прякор „Лошата лапа“… Според слуховете е решил да яхне съдбата и да завземе териториите, освободени от Голдони.

— Браво на вас — одобрително кимна Лилехамър. — Разполагате с доста сведения, които са неизвестни за широката публика. Но връзката между Голдони и Антъни де Камило — известен и уважаван юрист, изобщо не може да бъде доказана… Хората от ФПЗС се опитаха да го сторят, но удариха на камък — присви яркосините си очи и ги закова върху лицето на Кроукър: — Същевременно виждам, че сте запазили своята мрежа от информатори…

— Само част от нея — поклати глава Кроукър. — Много хора се оказаха извън финансовите ми възможности…

Лицето на Лилехамър отново се разкриви от грозната усмивка.

— Завиждам на чувството ви за хумор, господин Кроукър — промърмори той. — Сухо и фино, като отлежало вино…

— Но далеч не толкова нюансирано — отвърна Кроукър, поддал се неволно на тона на събеседника си.

Усмивката на Лилехамър се разшири още повече, сега вече ясно се виждаха следите от шевове върху тънката кожа. Сигурно са го шили набързо, някъде в червената зона на опасността, далеч от високотехнологичната цивилизация, снабдила самия Кроукър с тази забележителна протеза… Но фактът, че белезите бяха симетрично разположени от двете страни на устата на този мъж, изключваше предположението за нещастен случай или рана, получена докато е преследвал неизвестните си врагове. Те по-скоро навяваха мисълта за ръката на мъчител садист, решил да получи нещо (неизвестно какво) от своята жертва.

— Отказах да пропея и те се опитаха да затворят устата ми завинаги — тихо поясни Лилехамър, сякаш прочел мислите на домакина си. — Много по-лесно щеше да им бъде да ми прережат гърлото, но те просто не действат по този начин… Бях нарушил спокойствието им и трябваше да бъде наказан. Да остана жив, но цял живот да нося кръста си… Опитаха се да прекъснат мускулите, които движат устните ми… Но, както виждате, извадих късмет…

Кроукър се готвеше да попита кои са те , но после изведнъж съзна, че това няма абсолютно никакво значение. На времето си беше имал работа с достатъчно количество от тях , знаеше добре какво представляват… По всичко личеше, че между него и този половин британец има доста общи неща…

— Жалко, че не мога да си пусна мустаци — промърмори Лилехамър и прокара пръст по горната си устна. — Операцията, на която ме подложиха, очевидно е засегнала и корените на космите… — Сви рамене, потърка длани и добави: — Е, стига вече. Време е да приключваме, вълнението май скоро ще се превърне в буря… Не ми се ще да си обърна червата по обратния път… — очите му проследиха белите платна на хоризонта, бързащи към сигурността на Маркоу Айлънд. Наблизо не се виждаха никакви плавателни съдове. — Информацията ви за Голдони е абсолютно вярна. Но има и нещо ново — вчера той открито наруши споразумението си с федералните власти и ние все още нямаме обяснение за този факт.

— Какво е направил?

— Позволи да бъде убит, ето какво…

— Доминик Голдони мъртъв? — учуди се Кроукър. — Струва ми се невероятно…

— Не само е мъртъв, но повлече със себе си и най-добрите агенти на ФПЗС — поклати глава Лилехамър.

— А знаете ли защо?

— Мога да ви отговоря, но първо трябва да зная дали искате да работите по този случай заедно с мен.

Кроукър се замисли за момент, после вдигна глава:

— Но защо се спряхте именно на мен, по дяволите? По всичко личи, че заемате висок пост във ФБР, положително разполагате с много кандидати… По-млади от мен и по-добре запознати с модерната техника… — ръката му се стрелна към куфарчето със заглушителното устройство: — Аз дори не съм подозирал, че съществуват подобни машинки!