Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Ще бъдете толкова различен, че никой няма да ви познае… Неволно потръпна, даде си сметка, че в тези думи има много истина. Въпреки че нямаше никаква представа какво биха могли да означават те…

— Моля ви, не казвайте нищо! — прошепна Сейко. — Няма никакво значение дали вие ме обичате както аз вас… Каква полза би имало от всичко това? Вие сте женен и обичате жена си. Сърцето ме подведе да издам чувствата си, предполагам вече няма да бъда ваша асистентка…

— Лъжеш се, ако мислиш, че ще те пропъдя като непослушно дете — поклати глава Никълъс. Не знаеше какво да отговори на нейното признание, но беше сигурен, че не иска да изгуби най-добрия помощник, който някога беше имал. — Чувствата ти към мен нямат значение. Напредваш изключително бързо, справяш се безупречно с поставените задачи и скоро мястото на асистент ще бъде малка награда за твоите способности. Затова мисля, че трябва да седнем и да поговорим за повишението ти… — помълча малко, после поклати глава: — Не зная дали го съзнаваш, или не, но кариерата ти в „Сато Интернешънъл“ се развива изключително успешно, Сейко… Не искам да те загубя, прекалено ценна си за мен и компанията: Работиш за мен и нещата ще останат такива, каквито са. Точка.

— Благодаря за изключителното доверие, Линеър-сан — поклони се дълбоко Сейко. — Просто не мога да си представя живота без вас! — хвърли бърз поглед на часовника и е плъзна от високото столче: — Време е за проверка на паспортите. След пет минути ще извикат пътниците за вашия полет…

Изпрати го до самата гранична проверка, изглеждаше сдържана и спокойна. Емоционалната буря беше отминала.

— Ще ми оставите ли номер, на който мога да ви търся във Венеция?

Никълъс отвори обемистия плик от кафява хартия, който го очакваше на гишето за първа класа.

— Ще отседна в хотел на име „Палацо ди Машере Венециане“ — промърмори и й показа номерата на телефона и факса, отпечатани на обратната страна на картона с хотелската резервация.

Сейко си ги преписа в малкото кожено тефтерче — подарък от Никълъс по случай назначението й.

— Мисля, че това е всичко — въздъхна той и застана в края на опашката пред граничния контрол. Сейко остана на място, красива й самотна. Сърцето му потръпна от жалост. Понечи да каже нещо, но тя опря пръст до устните си:

— Няма нужда от сбогуване. Надявам се пак да се видим.

Преминал през граничния контрол, Никълъс използва минутите до повикването, за да се обади на Джъстин. Изчака девет сигнала, но отсреща никой не вдигаше. Изведнъж му се прииска да беше прекарал с нея последните си часове в Япония. Едва сега усети физически раздялата. Много му се искаше да чуе гласа й, да й каже колко съжалява, че се налага да замине. Насочи се към изхода за пътници и тежко въздъхна. Съжаленията трябва да се поднасят лично, а не по телефона. Дано успее да го стори след завръщането си…

Сейко завари Танцан Нанги надвесен над бюрото на секретарката си Уми, зает да й диктува нещо. Видял я на прага, той прекъсна диктовката и попита:

— Какви са новините?

— Лоши — кратко отвърна Сейко, отвори папката в ръцете си и му подаде няколко листа, написани на машина. — Сенатът на Съединените щати официално призовава Линеър-сан, който трябва да се яви пред някаква Комисия за стратегически надзор на икономическите контакти. Там ще бъде разпитван за причините, довели до обединението на „Томкин Индъстриз“ и „Сато Интернешънъл“.

— Пресвети Боже, това ми намирисва на лов на вещици! — промърмори Нанги и хвърли бегъл поглед на документите. — Чел съм какво ли не за този сенатор Бейн. Напоследък непрекъснато е в устата на пресата… Гледах и едно интервю с него по Си Ен Ен… Последният брой на „Таймс“ му посвещава уводната си статия — пръстът му се насочи към хартията: — По пощата ли пристигна това?

— Не, сър — отвърна с явно неудобство Сейко. — Донесе го специален куриер от американското посолство. Пристигнало тази сутрин с дипломатическата поща…

Нанги внимателно сгъна листовете и ги подаде обратно на Сейко?

— Е, след като не знаем къде се намира Никълъс, няма начин да го информираме, нали?… От теб искам да изготвиш официален отговор. Знаеш как — господин Линеър е по спешна работа в Европа, нямаме пряк контакт с него, чакаме да се обади и така нататък…

— Да, сър.

Момичето се обърна и излезе, но Нанги не се върна веднага към това, което диктуваше. Замисли се за сенатора Бейн и неговата комисия. Откакто започна рязкото покачване на популярността на този човек, той подсъзнателно беше очаквал неприятности. Някой трябваше да се превърне в отдушник за божествения гняв на сенатора Бейн, какво по-логично този някой да се окаже именно корпорацията „Томкин-Сато“?