Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Господин Минтън — разтеглиха се устните му в любезна усмивка. — С какво мога да ви бъда полезен?

Минтън безцеремонно се настани в коженото кресло пред очуканото писалище на Гоунт от стар махагон, в очите му имаше неодобрение.

— Доста голяма тълпа сте събрали под прозорците си — отбеляза укорително той. Като майка, която се кара на непослушните си деца.

— Нищо особено — сви рамене Гоунт. — Тези неща минават и заминават. Утре по обед вестниците отново ще пишат само за войната в Югославия…

— Този път май няма да е така — поклати глава Минтън и пръстите му опипаха златния ланец. „Прави го така, сякаш опипва някоя мадама, на която е платил за цялата нощ“, отбеляза Гоунт. — Америка преживява трудни дни, населението е наистина развълнувано… — главата на Минтън леко помръдна, стъклата на очилата му застрашително проблеснаха. От лекотата на жеста Гоунт стигна до заключението, че този човек е добре трениран в изкуството на неизказаните заплахи. — Според мен тези вълнения приличат на локомотив, който бързо набира пара… — синджирчето подскачаше между издължените пръсти с безупречен маникюр. „Бас държа, че това копеле ме е проучило и знае, че така и не успях да завърша колежа“, въздъхна в себе си Гоунт. — Тежко и горко на онзи, който се изпречи на пътя му, господин Гоунт… Независимо дали е отделен индивид, или цяла корпорация.

Гоунт прочисти гърлото си, но не каза нищо. Чувстваше се като Мария Антоанета, положила глава на дръвника. Гилотината всеки момент щеше да се стовари.

— Ние на Капитолийския хълм държим пръст върху пулса на народните вълнения и сме твърдо решени да удовлетворим най-съкровените желания на хората.

— По-скоро вашите желания — промърмори под нос Гоунт.

— Моля? — приведе се напред Минтън. Изведнъж заприлича на териер, надушил следите на заек. — Какво казахте?

— Само се прокашлях…

Гръбначният стълб на Минтън сякаш се вдърви.

— Гражданите на Съединените щати желаят да свалят от гърба си бремето на японската икономическа експанзия — екзалтирано издекламира той. — А Конгресът ще удовлетвори тяхното желание!

От черното куфарче до стола изскочи тънка папка от изкуствена кожа и с трясък се стовари върху бюрото.

— Аз съм следовател към Главната прокуратура на САЩ, командирован в Сената. Тук съм да ви съобщя, че вие — Харли Гоунт, изпълнителен директор на компанията „Томкин-Сато“, и някой си Никълъс Линеър, президент на същата компания, сте призовани да се явите пред Сената на Съединените американски щати. Длъжен съм да ви информирам, че сте обект на разследване от Сенатската комисия за надзор над стратегически важните икономически контакти, която се ръководи от сенатора Рене Бейн. Тази призовка ви задължава да се явите пред Комисията следващия четвъртък, точно в десет часа сутринта.

„Сенаторът Рене Бейн“, повтори мислено Гоунт. Чул това име, той автоматически престана да слуша високопарните фрази на чиновника срещу себе си.

Бейн беше демократ от Тексас, който вече от години следеше действията на Белия дом, независимо дали неговият обитател е представител на Републиканската или Демократическата партия. Истински опортюнист, типичен представител на Американския юг. На един регион, който страда от рецесията не по-малко от всеки друг, но в представата на много хора продължава да олицетворява предприемчивостта на нацията със своите каубои, изключителните баскетболисти от „Тексас рейнджърс“ и праволинейните политици. А Рене Бейн беше именно такъв — заклет враг на всеки президент, яростен националист, издигнал пред себе си ясен за всички лозунг:

АМЕРИКА НАД ВСИЧКО!

На практика обаче Бейн беше опитен и гъвкав политик, който разбира отлично механизмите на властта и знае как да се възползва от тях. Винаги в течение на обществените настроения, той знаеше как да изгражда имиджа си пред медните. Заедно с останалите щати от югозападните райони на страната Тексас прилагаше стриктна протекционна политика в икономическите си отношения. Загубата на работни места за сметка на Япония беше сериозно нещо и той, както винаги тънък психолог, заложи именно на страха от безработица сред местното население, с лекота превръщайки го в истинска параноя. Най-лошото обаче беше, че в тази акция Бейн съвсем не беше сам…

Мозъчният тръст на сенатора действаше върху цялата територия на Съединените щати, включително и на такива отдалечени места като Холивуд, Детройт и Ню Йорк. Хората, избрани да го представляват пред обществеността, действаха в безупречен синхрон и това не беше изненада за Гоунт. Просто защото знаеше, че те се раждат, живеят и умират на пазара. Бяха изключителни професионалисти, знаеха как да продават стоката си, независимо дали тя се рекламира от малкия екран, чрез плакати по магистралите, или пък директно на Уолстрийт и Медисън авеню…