Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Въпреки всичко трябва да намерим парите, които са ни необходими — въздъхна Никълъс. — Не го ли сторим бързо, ще бъдем изместени от този перспективен пазар.

— Трябва ми повече време за реална оценка на ситуацията — поклати глава Нанги. — Виетнам скоро отвори вратите си за чужди инвестиции, все още изпитвам определени съмнения към правителството там…

— Което означава, че не вярваш на виетнамците, нали?

Нанги разклати чашата си. Не обичаше миговете, в които между тях се появяваше напрежение. Но още преди няколко години, след пътуването на Никълъс до Сайгон и назначаването на Винсънт Тин за техен генерален представител, в душата му се загнездиха съмнения. Тин беше виетнамец и това беше достатъчно. Никълъс беше прав — той не вярваше на виетнамците. Бяха вложили огромни средства в тази странна, отскоро потеглила по пътя на капитализма страна, а Никълъс настояваше за още. Ами ако комунистите отново вземат властта и национализират индустрията? Тогава той и Никълъс ще загубят всичко!

— Тези хора не ми вдъхват доверие — призна на глас той и вдигна поглед от ситно нарязаните зелени листенца в чашата си.

— Защото са различни.

— Китайците от Хонконг също са различни — поклати глава Нанги. — Но с тях работя без никакви проблеми, дори изпитвам удоволствие от постоянните им интриги. С виетнамците е друго…

— Затова аз се занимавам с тях — отвърна Никълъс. — Не забравяй цифрите. Печалбата от ограничената ни продукция в Сайгон под надзора на Вини е направо астрономическа. Представи си какво би получила компанията ни, ако започнем да работим в широки мащаби при тези ниски производствени разходи!

Нанги знаеше, че е прав, цялата му дейност го беше доказала. Успехите на Никълъс в разработката на нови пазари бяха наистина огромни.

— Добре — кимна той. — Камък вода ще пусне, но ще намеря необходимия капитал!

— Няма да съжаляваш за това — усмихна се Никълъс и допълни чашите с чай.

— Дано — въздъхна Нанги. — Ще се наложи да потърся контакти с Якудза…

— Ех, ако знаеше кой е „Кайшо“! — възкликна с едва доловима ирония Никълъс.

— Известно ми е, че не храниш никакво уважение към Якудза — погледна го Нанги. — И това ми се струва доста странно, особено след като знам какво задълбочено внимание обръщаш на другите аспекти в японския начин на живот…

— Якудза са гангстери! — отсече Никълъс. — Защо трябва да вниквам в тяхната психология?

— На този въпрос можеш да си отговориш сам.

— Но не мога да си отговоря на едни друг въпрос — Ти какво общо имаш с тях? Защо не ги оставиш да вършат мръсната си работа сами?

— Все едно да питаш „Защо заедно с кислорода вдишваш и въглероден двуокис“ — горчиво поклати глава Нанги. — Това просто е невъзможно…

— Искаш да кажеш непрактично!

Нанги въздъхна. Знаеше, че по този въпрос няма да се разбере с приятеля си. Никога не беше успявал да го стори.

— Добре, върви да се видиш с твоя „Кайшо“, който и да е той — предаде се Никълъс.

— Кайшо е върховният главатар на всички кланове — поклати глава Нанги. — Оябун на оябуните… Кръстник на кръстниците… Спокойно мога да те уверя, че такъв човек не съществува. Това е мит, измислен от някой умен мафиотски главатар. Така официалната власт си наляга парцалите, полицията, пък и всички ние — нормалните граждани, живеем с чувството, че подземният свят се ръководи от някаква богоподобна личност, до която никога няма да достигнем… Така Якудза става всемогъща организация. А дори когато успее да разбие някоя от мрежите за хазарт и наркотици, полицията няма самочувствие, не може да даде оценка на успеха си… — размърда се в стола и добави: — Всички мои познати от средите на Якудза категорично отричат да познават, човек, който би могъл да бъде „Кайшо“…

После разговорът им се прехвърли върху проекта „Кошер“ — любимата рожба на Никълъс. Нещата бяха в застой, тъй като фирмата „Хайротек“, получила поръчката на американското правителство за изграждане на сложната компютърна система, необяснимо се беше отказала в последния момент.

— Най-много ме безпокои фактът, че никой от „Хайротек“ не отговаря на настоятелните писма и телефонните обаждания на Харли Гоунт — въздъхна Никълъс. — Наредих му да внесе официално оплакване в съда за неизпълнение на договорни задължения. Не само срещу фирмата контрактор, но и срещу правителството на САЩ…

— Правителството ли? — погледна го загрижено Нанги.

— Да. Според мен то е отговорно за внезапния застой.