Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Да?

— Господин Линеър?

— Аз съм.

— О! — краткото възклицание беше наситено с напрежение. — Доколкото разбирам, вече можем да разговаряме на спокойствие… Много съм доволен, че успях да вляза във връзка с вас…

Очите на Никълъс бяха заковани в ъгъла на заведението. Там се издигаха няколко бъбрековидни платформи, всяка от които можеше да побере две-три масички. Идеята на архитекта беше да създаде у бъдещите посетители илюзията за свободно увисване във въздуха, отдолу щеше да свети безплътен дансинг, създаден с помощта на сложна система от лазери.

— С кого разговарям? — попита той. — Вие очевидно ме познавателно аз…

— Служа на Микио Оками, името ми няма никакво значение — отвърна гласът, направи кратка пауза и добави: — Помните ли своето обещание?

— Разбира се — отвърна Никълъс.

— Оками-сан се нуждае от спешната ви помощ.

— Разбирам.

— Моля незабавно да отлетите за Венеция, Италия. Билет първа класа, на авиокомпания „Ер Франс“ е издаден на ваше име и ви очаква на летище „Нарита“. Моля да бъдете точен и да го получите поне два часа преди полета, който е насрочен за 9.40 часа тази вечер.

— Тази вечер?! — възкликна Никълъс. — Но аз не мога да зарежа всичко просто ей така!… — млъкна, тъй като разбра, че отсреща бяха затворили.

Бавно окачи слушалката. Въздухът тежеше от фин прашец, ясно видим на светлината на фенерите, закрепени върху каските на работниците. Произходът му се дължеше на плочите от бледожълт пясъчник, с които облицоваха носещите колони на бъдещото заведение. Мислеше за баща си, за оскъдната му информация относно Микио Оками. Понякога става така, че човек изчерпва всички средства за постигането на целта си , беше казал Денис Линеър на тринадесетгодишното момче. А целта трябва да бъде постигната. На всяка цена! Още си много млад, но трябва да знаеш, че в живота има и такива цели, за изпълнението на които си готов да сториш всичко, да не обръщаш внимание на средствата, до които прибягваш… Това е тъжната истина. Човек не може да живее като светец, често се налага да прави компромиси. Болезнени и трудни компромиси… Аз съм благодарен на съдбата, че в подобен момент имах до себе си човек като Микио Оками…

Изведнъж си даде сметка какво точно беше чувството, което изпита преди малко, вдигайки слушалката. То беше същото, което беше изпитал тогава, преди много години… Вътрешно убеждение, неподплатено с факти, но здраво и непоклатимо като скала — този Микио Оками е член на Якудза. Трудната и комплицирана работа на баща му в неясната и често променяща се обстановка на следвоенна Япония несъмнено го беше изправила пред сблъсък с могъщата престъпна организация. Никълъс добре помнеше какво се говореше по повод на генералните стачки, организирани от прокомунистическите профсъюзи през 1947 и 1948 година. Те са били овладени и прекратени благодарение на сътрудничеството между гангстерските кланове и американските окупационни власти. Безкомпромисните бойци на Якудза са се явявали естествен съюзник на капиталистическото общество, просто защото не биха могли да съществуват при друга, особено пък лява, политическа система.

Но ако Микио Оками е бил оябун на някой от гангстерските кланове в следвоенните години, днес би трябвало да надхвърля осемдесетте, помисли си Никълъс. Дори да допуснем, че е бил издигнат на този пост съвсем млад, преди да навърши тридесет… На тази възраст едва ли е в състояние да поддържа желязната дисциплина в редовете на своята организация, а още по-малко пък сложните игри и комбинации с полицията, правителството и висшата държавна администрация… Дали именно преклонната възраст не е причина да потърси услугите му? Дали се чувства заплашен от настъплението на младите в собствения си клан, или пък останалите престъпни фамилии са се обединили срещу него? И в двата случая Никълъс предчувстваше сериозни неприятности.

Върна се в кабинета и се залови за работа. Записа на диктофона две нареждания за личната си секретарка Сейко Ито. С първото я уведомяваше за внезапното пътуване и й нареждаше да потвърди резервацията. Второто съдържаше инструкции за осемте най-неотложни задачи, които изискваха неотклонно внимание, писма, телефонни разговори и факсове. Лично изпрати факс до бюрото на Вини Тин в Сайгон, с който го уведомяваше, че планираното му пътуване дотам се отлага най-малко с една седмица. После проведе серия от телефонни разговори, които беше решил да остави за след завръщането си от Виетнам.