Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Помисли за Джъстин едва когато приключи с всичко това. Ще бъде много недоволна и това е съвсем естествено. Едва преди няколко дни успя да я убеди да отложи пътуването си до Щатите, а сега се налага да я остави сама… Защо стана така, че тя искрено намрази тази страна? Дали се дължеше на нежеланието й да научи японски, на вродената носталгия или на нетърпимостта й по отношение на самите японци? Вероятно на комбинация от трите… Приятелски чувства хранеше единствено към Нанги, не се срещаше почти с никого. По този начин беше превърнала Япония в своя собствена Елба и никой не беше в състояние да й помогне… Но дали наистина беше така? Дали той стори всичко, за да я приобщи към новата си родина, или пък просто му дойде до гуша от постоянните й оплаквания?

Разбира се, сегашното състояние на нещата беше подпомогнато и от съвсем конкретни обстоятелства. През тези години Джъстин забременя два пъти. Първия път роди крехко момиченце, което почина няколко дни по-късно, втория — преди по-малко от година — направи спонтанен аборт в шестия месец… И рухна. Вече нищо не можеше да изтръгне от агонизиращата самота.

Стиснал главата си с ръце, Никълъс отново видя синкавобялото личице на своята триседмична дъщеря, с разкривени от кислородната палатка черти… В ушите му отново отекна немощният й плач, остър нож прониза сърцето му…

В коридора настъпи раздвижване — служителите започнаха да пристигат малко преди началото на работния ден. Нямаше никакво желание да се среща с когото и да било. Отвори страничната врата на кабинета си и бързо се спусна по витата стълба за долния етаж. Там се помещаваше напълно оборудван гимнастически салон, построен точно според неговите изисквания и винаги на негово разположение. Облече тънка тениска и къси гащета, на краката си обу леки гуменки. Следващите три часа изминаха в интензивни тренировки. Започна с аеробика, премина на упражнения за коремните мускули и вдигане на тежести, за десерт остави любимите си бойни изкуства: айкидо и кендо, последвани от няколко разновидности на Акшара — толкова стари и рядко срещани, че нямаха имена дори на японски… По този начин пречистваше тялото и ума си, възстановяваше спокойствието на духа си. Без физическите упражнения едва ли би се справил с токсините на модерния свят…

Мускулите му бяха гладки и издължени, раменете — широки. От пръв поглед личеше, че е човек, който цял живот се е занимавал със спорт. Но нещо в осанката му, нещо, което японците наричат „хара“, придаваше неуловима заплашителност на цялата му фигура, караше противниците му да потръпват от ужас. Движенията му от кръста надолу бяха такива, сякаш краката му са неразделна част от това, върху което стъпваха. Независимо дали е голата земя, подът на гимнастическия салон или дебелия мокет на кабинета. Човек оставаше с впечатлението, че нищо не може да го помръдне от мястото му, дори наоколо да настъпи потоп. От майка си беше наследил леко издължените очи, на полковник Линеър дължеше както хлътналите скули, така и правия нос и решителната брадичка. Не беше красив в плакатния смисъл на думата, но от цялата му фигура се излъчваше привлекателност. За нея значително допринасяше и тъмната, леко прошарена коса.

Той самият не беше в състояние да прецени, но хората, живели достатъчно дълго, за да познават лично и полковник Линеър, бяха смаяни от невероятната прилика между баща и син. Особено в чертите на лицето, носа и устните. Бащата, който беше убеден, че в жилите на прадедите му тече по-скоро римска и келтска кръв, отколкото саксонска, притежаваше рядко срещащите се качества на воин и държавник, съчетани в един дух. Малцината, които познаваха и двамата, бяха единодушни — синът притежаваше абсолютно същите качества.

Чонг — майката на Никълъс, имаше източен произход. Той съвсем наскоро беше успял да разкрие загадката на живота й. Оказа се, че и тя, подобно на дядото китаец на Никълъс, е била танжин.

Танжините били хора с особени умения, владеещи тайнственото изкуство Тао-тао, чиито корени се губят далеч в хилядолетната история на Китай. Те притежавали огромна духовна сила, владеели наистина чудотворни похвати на бойното изкуство. Били родени лидери, простолюдието ги боготворяло и се прекланяло пред тях.

Основата на Тао-тао е „кокоро“ — сърцевината на Космоса, мембраната на живота. Подобно на атома, доказал огромната си мощ благодарение на поколения физици и даващ на човечеството своята енергия — светлина, топлина и поразяваща унищожителна сила, така и при стимулация „кокоро“ разкрива могъществото на своята вечна космическа енергия.