Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Направи усилие да прекъсне връзката, установила се незабележимо между тях. Тя го безпокоеше толкова, колкото и той нея.

— Какво искаш от Доминик? — попита зад гърба му тя.

— Информация, която мога да получа само от него.

— Това опростява нещата — тръсна глава Маргарет. — Ще му я поискам, когато се обади, после ще ти я предам.

На лицето на До Дук се появи хладна усмивка, тя ясно разбра, че този човек е просто част от огромен по мащаби заговор.

— Маргарет, предупреждавам те, че ако промениш нещо, дори само една дума от сценария, който ти предложих, Франсин ще умре! — студено я изгледа той. — При това ще умре пред собствените ти очи!

— Добре, добре! — потръпна тя и неволно скри лице в дланите си. — Само… Само не го казвай пак! Не искам дори да допускаш подобна възможност!

След известно време ръцете й се отпуснаха в скута, очите й бяха премрежени от сълзи.

— Знаеш ли — прошепна. — Независимо от това, което е извършил, Доминик все още има влиятелни приятели… Много от тях е спасил от лапите на ФБР…

— Зная точно колко са влиятелни — отвърна все така хладно До Дук. — Кой, мислиш, че ме праща тук?

Пресметнат риск, но все пак риск. Трябваше му, за да я задържи под пълен контрол.

— Господи, това не е вярно! — в очите на Маргарет се появи дълбока тревога. — То ще го убие!

До Дук сви рамене и се отпусна на дивана до нея.

— Животът е пълен с изненади — промърмори той. — Дори за човек като мен…

— Не, не! — почти беззвучно прошепна тя. — Ти ме лъжеш! Познавам приятелите на Доминик, те са абсолютно лоялни! — тялото й неволно потръпна. — Сториш ли му нещо лошо, ще трябва да се пазиш от тях… Това не те ли безпокои?

— Напротив, радва ме.

Внимателно наблюдаваше смяната на чувствата върху лицето й.

— Господи, кой си ти? — в шепота й се долови отчаяние. — Какви грехове съм извършила, че съдбата ми изпраща човек като теб?

— Я ми кажи нещо — погледна я в очите До Дук. — Нима си толкова невинна, колкото е виновен брат ти?

Тя не усещаше сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Никой не може да бъде напълно невинен — прошепна. — А аз… Аз се чувствам като в Деня на Страшния съд! Ръцете ми ще бъдат окървавени, независимо от това, което съм извършила…

— В крайна сметка всички ние сме зверове — кимна той. — И все някога трябва да се омърсим… Днес е дошъл твоят ред…

Тя си взе нова цигара, погледът й беше замаял.

— Искаш да кажеш, че ще стана като теб? — попита. — Не, никога!

— Много ми се иска наистина да е така — мрачно отвърна той.

Маргарет хвана запалката, после внезапно промени намеренията си и върна цигарата в сребърната кутия.

— Това, което ме плаши, е, че ти си сигурен в предстоящото обаждане на Доминик — прошепна тя.

— Така е.

— Но неговите приятели…

— Той вече няма приятели.

Пръстът му се потопи в малката локвичка алкохол върху кристалното стъкло, заедно със сладката лепкава течност върху кожата му проблесна и остро късче от строшената чаша. Той го натисна с рязко движение, от малката раничка бликна алена струйка кръв. Тази проява на мъжественост я накара да се убеди, че болката е важна съставна част от личността на този човек. Прибра това заключен дълбоко в съзнанието си, все още не знаеше как и по какъв начин би могла да се възползва от него.

После се запита защо той не прибегна до сексуално насилие. Възможности за това беше получил в изобилие — Докато беше гола в банята, докато се обличаше пред очите му, през цялото време, прекарано тук, в библиотеката… Преодоляла първоначалния шок от появата му, тя самата започна да му внушава подобно поведение. Просто защото знаеше, че попаднал в капана на бедрата й, с наситена от тестостерон кръвоносна система, той едва ли би могъл да разсъждава трезво…

Но сега трябваше да направи нещо. Трябваше да се изтръгне от този кошмар. Размърда се върху мекия диван, полата й се вдигна почти до бедрата. Забеляза как погледът му се измества натам, забравил капчицата кръв на върха на пръста си. Беше тежък поглед, плътта й се загря под него. Дори бузите й пламнаха.

— Какво те мъчи? — прошепна, сама не успя да познае гласа си.

До Дук вдигна поглед към лицето й, пръстът му бавно започна да чертае червен полумесец върху потрепващата вътрешна част на бедрото й. После се насочи нагоре, към сърцевината на нейната женственост, топла и влажна дори в този ужасен миг… Усети крехката връзка, която се установяваше помежду им, направи всичко възможно да го привлече към себе си, да накара кръвта му да кипне…