Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

До Дук не обърна внимание на думите й.

— Не искате ли да чуете какво притежавам аз?

— Какво бихте могли… — започна тя, на лицето й се изписа подигравателна усмивка.

Но До Дук вече прекрачваше стената на ваната, водата шумно се разплиска. Дланта на дясната му ръка покри лицето й, лявата здраво притисна гърдите. Главата на Маргарет потъна в горещата вода.

Окрачил безпомощно ритащите й нозе, До Дук уви гъстата й коса около пръстите си и рязко дръпна нагоре. Лицето й изплува на повърхността, устата й кашляше и плюеше. От очите й течаха сълзи, едрата й гръд усилено се повдигаше и отпускаше. Но До Дук беше доволен, най-сетне беше успял да прикове цялото й внимание.

— Сега може би ще се съгласите, че има за какво да си поговорим — все така спокойно каза той.

— Мръсник! — простена тя. — Как си позволявате…

Още нищо не си видяла , помисли си До Дук и душата му потръпна от задоволство.

— Няма какво да обсъждам с вас! — отсече Маргарет и отметна мократа коса от челото си. После повдигна тялото си и седна на ръба на ваната, очевидно вече никак не я беше грижа за голотата й. — Животът отдавна ми е писнал, дори да знаех къде се намира брат ми, пак нямаше да го издам!

До Дук дръпна една голяма хавлия от стойката над главата си и я подхвърли в нейна посока.

— Подсуши се! — заповяда й той. — После ще дойдеш да ти покажа нещо!

Маргарет се уви в хавлията и забърза пред него.

— Толкова ли си глупав? — раздразнено извика тя. — Нима не разбираш, че не ми пука какво ще направиш с мен? Не зная нищо, федералните ченгета вече се увериха в това и ме оставиха на мира!

Той я побутна през огромната господарска спалня. В средата й доминираше леглото с балдахин и четири колони, в далечния край имаше мраморна камина, а пред нея — извит диван от мека кожа. Монтираният над камината старинен часовник звучно отмерваше секундите.

Гърлото на Маргарет започна да се свива в момента, в който прекоси спалнята. Вече беше сигурна къде отиват.

— О, не! — тихо простена тя. — За Бога, не!

Той й позволи да се отдалечи от него и да изтича към открехнатата врата на следващата спалня. Последва я спокойно, на прага се наведе да вдигне падналата от тялото й хавлия. Преметна я през лявата си ръка и влезе в стаята с бледорозови стени. Завесите на прозорци те бяха спуснати, по леглото бяха разхвърляни плюшени животни.

— Франси!

До Дук спря да се наслади на картината: обляна в сълзи, с потръпващо от ужас голо тяло и ръце над устата, майката гледаше петнадесетгодишната си дъщеря, увиснала надолу с главата от носещата греда на покрива, завързана с кабел за глезените.

— О, Господи Франси!

Овалното лице на момичето беше окървавено, лишено от изражение. Очите й бяха затворени, устните — леко разтворени.

— Не е мъртва — обади се До Дук. — Но ако не направиш това, което искам от теб, скоро ще бъде…

— Добре, добре! — рязко се извъртя Маргарет. — Ще направя всичко, което поискаш! Само я свали, оттам!

— После, след като изпълниш желанието ми — меко отвърна До Дук. — Нямам за цел да й причинявам нищо лошо, просто трябва да разбереш, че животът й е в твои ръце… — пристъпи напред и й подаде хавлията: — Смятам, че се разбираме, нали?

Маргарет отново го погледна с очите на професионален комарджия, той усети, че без колебание би вкарала между ребрата му нож за отваряне на писма или нещо подобно… Дали наистина е готова на една толкова решителна постъпка, запита се До Дук. Дали има куража да промени дълбоката си същност? Тези въпроси живо го интересуваха. Просто защото беше усетил нещо особено в тази жена, нещо, което неотразимо го привличаше.

— Какво искаш от мен? — попита тя.

Слязоха долу, той кимна по посока на библиотеката. Напълни две чашки с коняк от кристална гарафа и й подаде едната. Преди това й позволи да се облече, но отказа да напусне стаята. Тя си сложи къса плетена пола кремава блуза и чехли от мека обработена кожа със златни ширити. Той беше впечатлен от точните и икономични движения на ръцете й, от достойнството, което се излъчваше от цялата й фигура. Отказа коняка с кратко завъртане на глава, но той настоя:

— Пий, конякът ще отпусне нервите ти… От това само ще спечелиш.

Тя бавно пое издутата чаша и отпи една малка глътка.

До Дук се отпусна на плюшения диван до нея и въздъхна:

— Е, добре, чуй сега какво искам от теб… Когато брат ти позвъни, трябва да разбереш къде се намира.

Маргарет остави чашата на ниската стъклена масичка с бронзови крака и поклати глава: