Ерик Лустбадер: Завръщането на нинджата (Част I)

„Серенисима“ — компанията на Маргарет за скъпа, предлагана само в изискани бутици козметика обслужваше много от звездите на Холивуд и Ню Йорк. Голяма част от продукцията беше създадена по нейни рецепти, звездите ценяха това и искаха да се запознаят с нея. От своя страна Маргарет — добър психолог и познавач на човешката душа — лесно препращаше част от тях на Тони.

Отпусната в приятно затоплената вода, тя несъзнателно опипваше синините и раните по тялото си. Болката бавно се оттегляше, подобно пипалата на задоволило глада си морско чудовище.

После мислите й неизбежно се насочиха към Франция. Дъщеря й беше петнадесетгодишна — твърде голяма, за да бъде считана за дете, едновременно с това още малка за отговорностите, които трябва да поема възрастният човек. Фактът, че вече притежаваше тялото на зряла жена, само усложняваше този проблем. На няколко пъти, още преди брат й Доминик да попадне в системата ФПЗС 2 2 Федерална програма за закрила на свидетели — специална система за запазване на важни свидетели по углавни дела, въведена в САЩ през 1981 г. — Б.пр. , Маргарет се принуди да потърси помощта му, за да откъсне Франси от някой прекалено голям за нея младеж, или пък да й помогне да се справи с трудната училищна програма.

От устата на Маргарет се откъсна тежка въздишка. Обичаше Франси повече от всичко на света, вероятно тази обич и пречеше да прояви ефикасност при нейното възпитание. Разкъсваше се между бизнеса и грижите за дъщеря си, даваше си сметка, че не й отделя достатъчно внимание. Но какво можеше да стори? Ако остане у дома, положително ще повехне и умре от досада. Тони не притежаваше нито време, нито търпение да се занимава с възпитанието на дъщеря си, Маргарет беше убедена, че той тайно я мрази за неспособността й да го дари с така мечтания наследник. От известно време насам тя вече беше сигурна, че не може да забременее, Франси оставаше тяхното единствено дете. Нищо чудно, че Тони все по-трудно я понася…

Огромната вана беше изсечена от един-единствен къс черно-кафяв оникс — овален съд, запълнен с гореща вода, ароматизиращи соли и пищните форми на Маргарет де Камило. Крановете бяха от чисто злато, майсторски оформени като глава на лебед, нишата, в която беше поставена ваната, беше облицована в кристални огледала, спускащи се от тавана до пода. В тях се отрази фигурата на До Дук, появила се внезапно на прага.

Маргарет де Камило стреснато се надигна, ръцете и механично покриха едрите гърди. Тъмните й очи широко се разтвориха, сочните устни оформиха едно безгласно „о“.

— Кой сте вие? Как смеете да нахълтвате тук като…

— Искам да ви направя едно предложение — прекъсна я До Дук с тих, но звучен глас. Маргарет изведнъж притихна. Втренчила поглед в неканения гост, тя, за голяма изненада на До Дук, зададе съвсем логичен въпрос:

— Какво сте направили със съпруга ми?

— Не е мъртъв, ако това ви минава през главата — отвърна той и бавно пристъпи напред по влажните плочки. Тя го гледаше така, сякаш беше хипнотизирана. С трепетно желание и страх, като мравояд пред нападаща кобра… — Не е дори ранен, просто спи…

До Дук стигна ръба на ваната и отправи поглед надолу. Маргарет де Камило беше изключително привлекателна жена малко след тридесетте, с високи скули, изящен нос и прями, раздалечени очи. Гъстата черна коса беше леко накъдрена, краищата й бяха влажни и залепнали за млечнобялата кожа на шията и раменете. Изражението на лицето й издаваше определена агресивност, но До Дук забеляза, че тази жена добре умее да прикрива мислите и чувствата си. Заприлича му на професионален комарджия, от онези, които рядко си позволяват да губят… Преодоляла първоначалния си страх с изненадваща лекота, Маргарет тръсна глава и го погледна право в очите, върху скулите й пропълзя обичайната руменина. До Дук с неудоволствие установи, че тази жена не се изплаши от него до степента, която беше очаквал.

— Споменахте за някакво предложение…

До Дук кимна с глава, отбелязвайки както хладния тон, така и самоувереното й поведение.

— Точно така — рече той. — Всеки от нас притежава нещо, което представлява интерес за другия… — по устните му пробяга бледа усмивка. — Мен например живо ме интересува къде се намира в момента господин Доминик Голдони…

Върху лицето на Маргарет се изписа нескрито облекчение, от устата й се изтръгна подигравателен смях.

— Сбъркал сте адреса — отвърна. — Най-добре идете да питате агентите на ФБР. Нямам никаква представа къде се подвизава брат ми… — помръдна с рамене и решително тръсна глава: — А сега се махайте, по дяволите, евтин изнудвач!