Ерик Лустбадер: Завръщането на нинджата (Част I)

Човекът неволно потръпна, после се овладя и побърза да си тръгне. До Дук огледа пакетчето. Върху опаковката беше изписан адресът на изпращача: магазин „Авалон“, Лондон. На устните му се появи бледа усмивка. Ритна вратата с крак, в антрето спря и започна да се занимава с опаковката. Съдържанието на пратката се оказа тъмносиня кутия от твърд картон, вътре имаше чифт къси чорапи, старателно увити в зелена амбалажна хартия. Бяха зелени, на бели ивици, спускащи се от горе на долу. До Дук влезе в кухнята, осветена от ярките лъчи на утринното слънце.

Вдигна чорапите срещу прозореца и видя буквите, изкусно вплетени в шарката на чорапите. Бяха подредени една под друга, от външната част на всеки чорап.

ПРИМО ДЗАНИ

Опаковката се изплъзна от пръстите на До Дук, сърцето му се качи в гърлото. Бавно се отпусна на металния стол до масата, очите му отново огледаха вплетените в шарката на чорапите букви. После стана и се зае с обиколката на дома си. Внимателно огледа всяко от помещенията, обстановката се запечата дълбоко в съзнанието му.

Най-накрая се върна в спалнята. Отвори гардероба и измъкна прашен сак. Сложи в него малко бельо и вещи от първа необходимост, същото стори и в банята. Остана леко учуден от малкото място, което заеха вещите.

Отново се върна в спалнята, хвърли бегъл поглед към спящата в леглото жена и отмести гардероба. Отлепи края на мокета с помощта на джобното си ножче, после извади двете дъски, които беше прерязал веднага след настаняването си в този дом, далеч преди да се запознае с Хоуп. Отдолу мазно проблесна тъмнозелена кутия за амуниции. Отвори капака, отстрани меката материя за попълване и пачката празни чекове, ръцете му внимателно издърпаха ритуалната маска. Беше наистина забележително произведение на изкуството — стара, но добре запазена, блестящочерна, с леки оттенъци на зелено и златно по скулите, около дупките за устата и очите. Изготвена от тънък, леко накъдрен картон, маската представляваше лице на мъж с въздълъг нос, изпъкнали вежди и скули, полегато чело във формата на буквата V. До Дук я държеше внимателно, сякаш беше истинска скъпоценност.

— Какво е това?

Той стреснато се обърна. Хоуп беше провесила крака от леглото.

— Какво правиш?

Ръката й потъна в дългите руси коси, великолепното тяло сладострастно се протегна.

— Нищо — промърмори той и побърза да скрие маската обратно в металическата кутия.

— Не е нищо, Доналд — изправи се Хоуп. — Не ми пробутвай номерата си, знаеш колко мразя тайните! — после пристъпи към ъгъла, на крачка от приведения му гръб.

Той видя златните косъмчета в сгъвката на ръката й, блеснали за миг под ярките лъчи на утринното слънце, въздухът около тях за миг проблесна с всички цветове на дъгата. Излъчването й беше ярко и осезаемо, пулсиращо в такт с ударите на сърцето й, с химическите реакции на мозъка й. Устните му леко се разтвориха, сякаш искаше да вкуси част от това излъчване, да го усети по небцето си.

— Нали трябва да си споделяме всичко? — дяволито се усмихна Хоуп. — Нали си обещахме, че…

До Дук заби джобното си ножче в долната част на корема й. Използвайки опората на приклекналото си тяло, той рязко дръпна нагоре, острието разсече кожата и вътрешните органи като пергамент, достигайки сърцето.

Внимателно и с леко потръпване наблюдаваше как по лицето й се сменят изненада и недоверие, объркване и ужас. В този кратък миг то представляваше истинско вълшебно огледало, по което пробягваха най-чистите емоции, на които е способна човешката душа. До Дук жадно ги поглъщаше.

После пъргаво отскочи назад, фонтанът алена кръв не успя да го залее. Спалнята се изпълни с тежка миризма.

Пълна тишина. Хоуп не успя дори да извика. Той беше обучаван да убива именно така. Сведе поглед към проснатото тяло на жена си. Вътрешностите й мътно проблясваха, едва доловими кръгчета пара се издигаха от тях. До Дук ги гледаше като омагьосан, дълбоко убеден, че това е една от най-прекрасните гледки на света. Разпраното тяло на Хоуп беше красиво, говореше му на език, който нямаше граматически правила, нямаше дори име…

Гледката и миризмата му напомниха за мястото, където скоро щеше да се озове. Беше свикнал с подобни гледки, те бяха стари и добри приятели…

В самолета на път за Ню Йорк имаше достатъчно време за размисъл. Извади цветните снимки, които си беше направил в автоматична кабинка на път за летището в Лодърдейл, сложи ги настрана заедно с талона от билета, издаден на името Робърт Ашуко, после бавно разгърна едно копие на списание „Форбс“. Отправил поглед към текста, той извика в съзнанието си информацията, която беше запаметил още при своята първа поява в Холивуд. Беше я получил в един албум с репродукции на Сарджънт 1 1 Джон Сингър Сарджънт (1856–1925) американски художник натуралист. — Б.пр. , забележителни с чувствените женски фигури и прекрасните пейзажи.