Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Дръж ме в течение — кратко нареди той. — Задачата е от първостепенно значение, всичко друго да мине на втори план.

Влезе в президентския асансьор и потегли нагоре към офиса си.

— Някакви новини от Винсънт Тин? — пристъпи към бюрото на Уми той.

— Не, сър — поклати глава момичето, взе няколко папки и тръгна след него и Сейко.

— Нещо ново от Линеър-сан? — въпросът му беше предназначен за Сейко.

— Нищо — отвърна тя, изчака го да опре бастуна си в ъгъла и едва тогава добави: — Но получих странична информация…

— Така ли? — вдигна глава Нанги и й направи знак да почака: — Преди да я споделите с мен, ще помоля Уми да разпространи една заповед до всички наши филиали: считано от днес госпожица Сейко Ито е назначена за директор на отдела за корпоративни връзки. Новата длъжност й дава право да интерпретира и възлага за изпълнение моите заповеди на всички клонове в корпорацията.

Уми стрелна с поглед неподвижната Сейко, после продължи да стенографира.

— Искам заповедта да бъде разпратена веднага — добави Нанги и момичето кимна с глава. — А сега искам да…

Прекъсна го телефонът. Уми се надигна и взе слушалката.

— В съвещание съм — раздразнено промърмори Нанги и се извърна към Сейко. Уми каза няколко думи в слушалката, после вдигна глава. Лицето й беше станало пепеляво, ръката й трепереше в опит да намери бутона за временно прекъсване на разговора.

— Мисля, че трябва да проведете този разговор, Нанги-сан — прошепна тя.

Нанги любопитно я изгледа и пое слушалката.

— Моши-моши — кратко каза той.

— Танцан Нанги?

— На телефона.

— Безпокои ви старши инспектор Ханг Ван Киет от Главното полицейско управление на Сайгон. Със съжаление трябва да ви уведомя, че вашият служител Винсънт Тин претърпя злополука.

Нанги си даде сметка с каква огромна сила стиска слушалката. В корема му се настани оловна топка.

— Сериозно ли е пострадал?

— За съжаление той е мъртъв, господин Нанги.

Нанги слушаше призрачните шумове на международния разговор в слушалката, имаше чувството, че те някак странно го откъсват от действителността. Тин е мъртъв. Трябваше да си даде сметка какво означават тези думи. Отправи една безмълвна молитва към Бога за упокой на душата му, после включи в действие аналитичния си ум.

— Бихте ли казали каква точно е била злополуката, господин старши инспектор?

— Обстоятелствата са малко особени, господин Нанги. По всяка вероятност господин Тин е извършвал проверка на един склад в северната част на града и…

— Ние нямаме складове в северната част на града — прекъсна го Нанги.

— Точно така — съгласи се Ван Киет и от тона на гласа му Нанги разбра какво ще последва: — Вашият господин Тин е действал незаконно на чужда територия…

— Кой е собственик на въпросния склад?

— Нещата не са много ясни, в момента ги уточняваме…

Нанги докосна с пръст слепоочието си, сякаш за да попречи на болката, която се оформяше там. Познаваше отлично тези хора, знаеше как се сплотяват и пречат на всеки чужденец, дръзнал да си пъха носа в техните дела… От гласа на Ван Киет му беше ясно, че едва ли някога ще получи отговор на въпроса, който зададе преди малко.

— Продължавайте — въздъхна в слушалката той.

— От огледа на местопроизшествието стигнахме до извода, че господни Тин е вървял по тясно скеле, доста високо над пода. Попаднал е на гнила дъска и е изгубил равновесие…

В слушалката се възцари мълчание, нарушавано единствено от свиренето на кабелите по трасето.

— Добре, а после?

— Паднал е във варел със сярна киселина — тихо отговори инспекторът.

— Сярна киселина? Правилно ли чух?

— Да, сър.

— А как се е озовал варелът точно на мястото на нещастието?

— В склада има още много такива варели, господин Нанги.

— Със същото съдържание, така ли?

Ван Киет се поколеба за момент, Нанги беше сигурен, че чува шумоленето на хартия.

— Имало е варели и със солна киселина, бензин, сода бикарбонат и натриев перманганат — отвърна инспекторът, в гласа му се долавяха гняв, досада и примирение.

Главоболието на Нанги се усилваше с всеки удар на сърцето му.

— С други думи този склад е лаборатория за производство на наркотици, така ли? — рязко попита той.

— Този извод се налага сам — въздъхна Ван Киет. — Случайно да разполагате с информация, че господин Тин…

— Моите служители не се занимават с търговия на наркотици — ледено процеди Нанги.

— Много е удобно да мислите така, особено там, в далечното Токио — язвително подхвърли Ван Киет.