Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Ще се пролее още много кръв, преди да успея да се добера до човека, предал тайните на Голдони — промълви на глас той.

— Хич не ми пука, стига работата да стане бързо — отвърна Уоксман и му отправи предупредителен поглед. — Трябва да помниш, че понякога дори мъртвите обладават сила!

— Ти знаеш всичко за силата — поклати глава До Дук.

Уоксман въздъхна, после внимателно, сякаш посягаше към отровна змия, хвана ръката на До Дук.

— Ние двамата знаем всичко за силата — промълви той и обърна ръката с дланта нагоре. Татуировката проблесна ярко, сякаш беше жива: разделеното от вертикална черта лице, отвореното дясно око, гледащо втренчено като очите на мъртвия Голдони, тъмната лява страна, върху която блестеше ГИМ — свещеният полумесец…

Дълго се гледаха в очите, никой не помръдваше.

— А сега ми кажи кой е източникът на Доминик — промълви най-сетне Уоксман. — Кой го е захранвал с информацията, позволявала му да държи под контрол цели корпорации, а дори и правителства?

— Линеър — отвърна До Дук. — Никълъс Линеър.

— Опитваше се да ме изтика — поясни Никълъс.

Челесте стоеше толкова близо до него, че косата й го докосваше по бузата.

— Не разбирам — промълви тя.

— Как да не разбираш? — попита Никълъс и я прегърна през рамото. На външната палуба на корабчето беше студено, вятърът свиреше над водите на Канале Гранде и вдигаше малки, къдрави вълни. Ризата и сакото, които току-що бяха купили, не бяха особено подходящи за такова време. Но той отказа да влезе във вътрешния салон, предпочете да наблюдава прекрасния, изумруденозелен цвят на водата, точно копие на фините кристали Мурано.

Но дали потърси топлината на тялото й само заради хладния вятър? Не му се искаше да отговаря на този въпрос, точно както не му се искаше да позвъни в службата или да се обади на Джъстин… Какъв смисъл има? Потънал дълбоко в загадката на Оками и Месулетите, той не би могъл да бъде от полза нито на Джъстин, нито на Нанги… По-добре е да изчака. Нанги може да разчита на помощта на Сейко в случай че Винсънт Тин се натъкне на трудности. А отношенията му с Джъстин само можеха да спечелят от спокойствието, което носи раздялата…

Слънчевите лъчи с мъка си пробиваха път през оловните облаци, ярките им отблясъци за кратко време превръщаха водата в подобие на древно огледало. Челесте мълчеше, очите й механично следяха редицата дворци, които величествено се точеха край тях. Задмина ги полицейска моторница, жълто пощенско корабче приключваше със спокойната си обиколка. Водната повърхност се набразди от дъждовни капки, огледалните й свойства изчезнаха…

Никълъс скришом наблюдаваше лицето й, не можеше да отгатне как приема докосването и близостта на тялото му. Изглеждаше някак отнесена, сякаш контактите й с приносителите на Тао-тао бяха отнели част от дълбоката и човешка същност.

— Много се умълча — подхвърли той. — За какво мислиш?

— И още питаш! — гневно отвърна тя, в очите й проблесна опасно пламъче. — Та ние за малко не загинахме!

— Може би си права…

Тя потръпна, лицето й си остана намръщено, вероятно за да прикрие ужаса, който разтърсваше душата й.

— Я се погледни! Държиш се така, сякаш се връщаме от разходка до Лондон и нищо особено не се е случило! Нима подобни събития изпълват твоето всекидневие? Ако действително е така, аз не желая да имам нищо общо с него!

— Би трябвало да си даваш сметка, че връзката ти с Оками-сан ще бъде свързана с известни опасности — отвърна той.

— О, разбира се — тръсна глава тя. — Опасности, идващи от куршуми и саби! С тях все някак бих се справила… Но това… — главата й бавно се поклати: — Това е извън моите възприятия! — Корабчето се насочи към кея на поредната си спирка, тя рязко се извърна и го погледна в очите: — Честно признавам, че едва не умрях от страх! Някакъв мръсник с Бог знае какви умения почти ни уби!… Но с какво? С магия? — тя потръпна, отдръпна се от него и се смеси с тълпата слизащи пътници.

Никълъс забърза след нея. Пред тях се издигаше Академията с великолепния дървен мост, която обаче му напомни за Канфа на месулетите. Бяха близо до къщата на Оками, тя вървеше именно натам.

— Да — изравни крачка с нея Никълъс. — Тао-тао наистина е магия. Но напълно обяснима, като например физиката…

— За мен не е такава.

— Чуй ме, Челесте… Аз умишлено позволих да попаднем в този капан…

Това подейства. Челесте спря и рязко се обърна:

— Какво?!

Лицето й беше мокро от дъжда, червеникави косъмчета бяха полепнали по бузата й. Изглеждаше уязвима и безкрайно красива.