Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Но аз реших друго и ето ме тук — настоя Гоунт.

— Питам се как сте успели да извъртите тоя номер, но всъщност това няма особено значение — рече Мънч и извади ключовете за служебния си форд. — Нямам какво да ви кажа, с изключение на факта, че тоя път ударихте на камък…

Превъртя ключа и отвори вратата, но Гоунт се плъзна край него и я затръшна с рамото си.

— Я се разкарай! — заплашително изръмжа Мънч.

— Първо ще ми отговорите на няколко въпроса — отвърна Гоунт и се облегна на форда.

— Готов ли си за един рунд? — изгледа го следователят и зае стойка. — По време на казармата спечелих купата „Златни ръкавици“!…

— Щом се налага — въздъхна Гоунт и стегна краката си. — Макар че предпочитам да те черпя една бира…

Мънч се приведе напред и замахна с лявата ръка, Гоунт успя да блокира удара с цената на остра болка, пронизала китката му. Контрира със светкавичен ъперкът, който улучи следователя в брадичката и главата му се отметна назад. Ухили се, но не успя да се наслади на успеха си, тъй като Мънч направи светкавичен финт вдясно и стовари левия си юмрук в ребрата му. Въздухът напусна гърдите му с остро свистене, замахна във вял опит на контраатака, но ръката му само се плъзна край рамото на Мънч. В следващия миг се оказа проснат по гръб и отправи пълен с недоумение поглед към противника си. Нямаше спомена удара, който го прати на асфалта, свидетелство за него беше само болката в челюстта.

Мънч се засмя, протегна мазолестата си длан и му помогна да се изправи.

— Странна работа — рече. — Само пет минути си говоря с теб и вече ожаднях!

Настаниха се зад тезгяха на затъмнения бар, следователят се ухили и каза:

— Ще ти призная нещо, Гоунт. Отдавна не ми се беше случвало някой да ми се опре! Ако щеш вярвай, но днешните правителствени служители са по-нежни от мадами!

— Нямам такива впечатления — промърмори Гоунт и многозначително разтърка челюстта си. — Особено когато се докосвам по тази страна…

— Бил си служител в Белия дом, а?

Гоунт кимна, лицето му се разкриви от болка. Напълни чашата си с бира и поясни:

— Харесваше ми, дори бях доволен… Но после ме захапаха зъбните колела, така и не разбрах нищо, докато не ме изхвърлиха…

— Знам какво имаш предвид — кимна Мънч. — Сестра ми служеше във флота, забъркала се в някаква пиянска история с колеги, после и нея я захапаха зъбните колела… — от устата му се изтръгна кратък смях: — Край на кариерата. Никой не обича копелетата с големи усти…

Отпиха по една дълга глътка, мълчанието се проточи. Наоколо шетаха келнери, барманът неуморно приемаше поръчки от всички страни.

Болката в челюстта не минаваше, изглежда нокаутиращият удар на Мънч е бил доста силен. Гоунт попипа брадичката си, пръстите му се изцапаха с кръв. Извини се, отиде да наплиска лицето си в тоалетната, а най-вече да се види в огледалото. Пораженията не бяха сериозни, кръвотечението не беше от изкъртен зъб, а само от венеца.

— Добре ли си? — изгледа го продължително Мънч, когато отново се върна на мястото си.

— Нищо ми няма — отвърна Гоунт и отново докосна брадичката си!

— Хубаво — кимна Мънч и поръча по още една бира. — Знам защо си дошъл да ме видиш. Нямах намерение да разговарям с теб, но виждам, че сме сродни души, затова ще ти дам един съвет: подвивай опашка и бягай от тази компания! Бягай веднага, без дори да се обръщаш! Иначе ще се окажеш забъркан в доста сериозни неприятности… — ръката му предупредително се вдигна: — Не ме прекъсвай! На въпроси няма да отговарям! — пресуши чашата си, очите му се заковаха на черно-бяла снимка на Сайгон, вероятно направена още през 50-те… — Слушай внимателно какво ще ти кажа: Носят се настойчиви слухове, че една от версиите на компютъра „Кошер“, който разработвате съвместно с компанията „Хайротек“, вече се предлага на черния пазар в Тайван, Банкок и Сингапур. Успяхме да пипнем един екземпляр, а аз проследих целия му път, обратно до производителя. Оказа се някаква фирма в Сайгон, но там вече ударих на камък. Никой от нас не разполага с достатъчно надеждни връзки в шибания Виетнам, включително и правителството…

Видя, че Гоунт все още опипва наранената си челюст, извади носна кърпа и му я подаде:

— Дръж, сложи я върху раната… За всеки случай направихме основна проверка на всички служители от „Хайротек“, макар лично аз да бях убеден, че си губим времето. Компанията е малка, нямахме никакви проблеми. Едновременно с това тя не притежава капацитет и финансови възможности за самостоятелно производство. Нито тук, нито в Югоизточна Азия, където не е регистрирала никакво присъствие. Остава „Сато-Томкин“, още повече, че съвсем наскоро в Сайгон беше открит неин филиал…