Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

До Дук не каза нищо. Макар и мъртва, проклетата глава продължаваше да излъчва сияние. Слабо, значително по-слабо, но все пак сияние…

— Доминик беше убиец и предател, съдбата му е напълно заслужена — продължи Уоксман, зъбите му рязко изтракаха. Този негов навик дразнеше много хора, но не и До Дук. — Какво значение има това сега? Сторих каквото трябваше да бъде сторено, макар мнозина да твърдяха, че то е невъзможно… Успях, защото си направих труда да го опозная добре и да открия слабостта му — прекалената привързаност към Маргарет — неговата сестра, и прекалено силната му обич към нейната дъщеря… Може би по-силна от тази, с която е дарявал собствените си деца… Странно. Но това беше Доминик…

Зъбите му продължаваха ритмично да потракват:

— Веднага бих дал пет години от живота си, за да зърна лицето му в мига, в който нашият пратеник му предава информацията, че Тони Д. малтретира не само Маргарет, но и малката Франсин… Извадихме късмет, че не получи инфаркт. Единственото му желание беше да види незабавно любимата сестричка и отрочето й, правилата на ФПЗС можеха да вървят по дяволите. Знаех това, през цялото време го знаех! — обърна се и отправи продължителен поглед към главата: — Ето така те пипнах, мръснико! Любовта те погуби!

До Дук продължаваше да мълчи, очите му под полуспуснатите клепачи лениво наблюдаваха развитието на събитията.

— Успя ли да изтръгнеш необходимата информация от него? — рязко смени темата Уоксман. Този негов навик държеше подчинените му в непрекъснато напрежение.

— Истинското име на източника — отвърна До Дук, издържа продължителния поглед на другия и бавно кимна с глава: — Изстисках го като лимон, източвах кръвта му капка по капка… Изплю всичко, което знаеше.

— Значи съм вътре в играта! — възкликна радостно Уоксман и отново извърна поглед към главата: — Представи си само! Тайната на Голдони, източникът на скритата му сила! — гласът му се превърна в шепот, отново натежал от страхопочитание.

— Трябва да призная, че и аз съм изненадан от резултата — подхвърли До Дук.

— Мръсник! — прогърмя Уоксман. — Всички Голдони са мръсници, искат да подчинят целия свят! Какво ли е мечтало това копеле Доминик?! Какви ли планове е кроял, за да посмее да се опълчи срещу нас?! Издаде на ФБР имената на всички нови босове, но това е нищо в сравнение с мръсотията, която е вършил зад гърба ми! Предаде ме, сключи сделка с Микио Оками и двамата заедно се опитаха да поставят Огледалото на колене!

Уоксман рязко обърна гръб на главата, пламтящите му очи се впиха в лицето на До Дук:

— Но трябва да призная, че копелето беше истински гений! Успя да заблуди всички ни, накара ни да повярваме, че е неразделна част от Огледалото, изчака да научи плановете ни за световна експанзия и едва след това се прехвърли на страната на „Годайшу“!

Скочи по посока на главата, лицето му беше зачервено от ярост. Нанесе й страхотен удар, тя отскочи от бронята и се търкулна в ъгъла.

— Какво, по дяволите, ти стана, Доминик?! Какво планирахте двамата с твоя партньор Оками? Защо ни предаде?

Спомените се смесиха със силата на чувствата, тялото му се разтърси сякаш от пристъп на малария. Отстъпи крачка назад и направи място на До Дук, който отиде да вдигне главата и да я върне на мястото й. Макар и преобърната по странен, почти гротескен начин, тя продължаваше да излъчва сияние. Това накара сърцето на До Дук да се свие от тревога.

Уоксман се успокои толкова внезапно, колкото се беше разгневил.

— От ГИМ стигам до заключението, че си му приложил своите методи — тихо подхвърли той, без да изпуска от поглед интелигентните очи на Доминик.

— Да.

— Онова копеле Лилехамър вероятно се е надрискало от страх — ухили се Уоксман.

— Без съмнение — кимна До Дук.

— С него внимавай. Положително ще иска жив да те одере!

— На това разчитам.

— Знам. Затова възложих разследването именно на него. Вие двамата имате нужда пак да се срещнете… — изсумтя и добави: — А ти си изпитал удовлетворение… Предполагам, че нищо не си променил…

— Не.

— Ритуалите никога не се променят, това е част от силата им. И мярка за степента на удовлетворението, което носят.

— Грешиш — отвърна До Дук. — Аз не търся удовлетворение.

— Всички търсим удовлетворение — навлажни устните си Уоксман. — Само мъртвите могат да минат без него.

Беше прав, разбира се. Защото съществуваше и момичето. До Дук не спомена нито думичка за него, за това, което му беше сторил. Би било глупаво да говори за нея, защото тя беше риск. Огромен риск, целящ още по-голяма власт. Но До Дук живееше с риска, търсеше го така, както другите търсят тишината и спокойствието. Ритуалът с нея беше по-различен, просто защото не му беше необходима концентрацията, която беше задължителна за Доминик Голдони. Не беше необходимо да направи дисекция на съзнанието й, нямаше какво да извади оттам. И тя се превърна в Кшира — блестящата Пътека. При Голдони трябваше да предразполага боговете, да потиска психомоторите, с цел да избегне обратния удар… А при нея беше точно обратното: отдаде се на пир с душата й и това значително засили собствената му мощ.