Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Толкова са необичайни уменията ти… Как бих могла да ти се доверя?

Влязоха в спалнята на Оками, но не откриха нищо интересно. Леглото беше оправено, бельото в скрина беше подредено по безупречен начин, същото беше положението и е връхните дрехи в гардероба. Тоалетните принадлежности бяха там, където се полагаше — в банята.

— Знаем поне, че не е избягал — въздъхна Челесте и посочи с пръст куфарите, акуратно подредени в килерчето.

— Което не пречи да е бил отвлечен — поклати глава Никълъс и се зае да изследва тъмните ъгли на малката стаичка. — Не разполагаше ли с телохранители?

— За да привлича допълнително внимание? — учудено го погледна Челесте и тръсна глава. — Не, това не беше необходимо. Въпреки годините си, Оками-сан беше в състояние да се защитава… Всяка сутрин правеше необходимите упражнения за поддържане на формата.

— А е имал и теб — подхвърли Никълъс.

— Да, имаше мен — призна тя и отвори вратата, която водеше в кабинета на стареца. — На практика беше готов да ми счупи ръката, ако надушеше, че искам да си вървя…

— Много успокоително!

— Но аз никога не съм искала да го напусна.

— Вече разбирам защо…

Мина край нея и се втурна в помещението, което беше обърнато с краката нагоре. Навсякъде бяха разхвърляни хартии и корици от разкъсани бележници. Масивното бюро беше съборено, чекмеджетата му — разпилени наоколо. Кожата на плота беше разпрана и зееше като отворена рана. Картините по стените бяха извадени от рамките си, в мазилката зееха грозни дупки.

— Пресвети Боже! — простена Челесте.

Никълъс се отпусна на коляно в близост до преобърнатото бюро и объркано поклати глава:

— Но какво, по дяволите, са търсили?

— Не зная — отвърна Челесте, отмести купчина хартии и приклекна до него. — Доколкото ми е известно, важните неща Оками-сан държеше само на едно място — в главата си. Беше твърде опитен, за да оставя писмени следи… — премести поглед върху Никълъс и добави: — Наистина ли мислиш, че е отвлечен?

До крака на бюрото лежеше продълговат, прегънат на две картон. Оказа се стара черно-бяла снимка на Челесте, облечена в маскировъчен костюм. Зад нея се виждаше олтарът на църквата Сан Белисарио — там, където се беше състояла първата й среща с Никълъс.

Предметът зееше отворен, като труп на масата на патолога. Съвсем точна аналогия, помисли си Нанги, докато чакаше да му донесат стерилната престилка И чехли — задължителни за всеки, който се появява на петдесетия етаж.

Проектът „Чи“.

Чакаше го лично Масамото Гоей, пръстите му се чупеха в знак на отчаяние.

— Къде е намерен? — попита Нанги, докато пристъпваше към поцинкованата маса, върху която беше изкормен странният предмет — оптически проводници от фибростъкло, силиконови чипове, медни защити, миниатюрни диамантени спойки…

— На черния пазар в Азия — отвърна Гоей, изравнил крачка с Нанги, който въпреки бастуна се придвижваше доста бързо. Масамото Гоей беше един от ръководителите на проекта „Чи“, теоретик на компютърната реч, част от гениалните му идеи бяха намерили приложение в създаването на този уникален компютър, който не се нуждаеше от софтуер.

— Наистина ли е „Чи“?

Спряха пред масата и отправиха очи към акуратно подредените компютърни компоненти.

— И да, и не — отвърна Гоей. — Там, вляво, можете да видите трите интегрални схеми с неутрално захранване, които са наш патент, но за останалите компоненти просто не зная какво да кажа… С положителност мога да твърдя, че не са наша изработка…

— Но онези компоненти са наши — посочи с пръст Нанги. — Как са били изнесени оттук и как са стигнали до мястото на сглобяване, където и да се намира то? Кой е отговорен за това?

Отвърна му мълчание. Дори техниците, които бяха заети с разглобяването на апаратурата, прекъснаха работата си и погледнаха към двамата мъже.

Нанги направи знак на Гоей да го последва и се насочи към изхода на лабораторията. В коридора спря да се освободи от стерилното облекло, очите му изпитателно се забиха в лицето на Гоей:

— Друго?

— Мутантът е сглобен някъде в Югоизточна Азия. Наричам го така условно, поради липса на по-точен етикет… Моите хора веднага установиха това. Лично аз бих казал Хонконг… Там е съвсем в реда на нещата да получиш поръчка за сглобяването на нещо, а след месец да удариш кепенците. Не прави впечатление на никого, всеки може да си наеме както помещение, така и необходимите машини и инструменти…

По дяволите, въздъхна Нанги. Никълъс се покри някъде, а любимата му рожба се наака точно в краката ни… Искаше веднага да се върне в кабинета си, повече от всякога се нуждаеше от пряка връзка с Винсънт Тин. В Сайгон нещата се наблюдават пряко, не може да не е забелязал появата на мутанта на черния пазар. Но защо не е сигнализирал за нея?