Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Именно това излъчване се долавяше от загриженото лице на Сейко, макар момичето да правеше всичко възможно, за да демонстрира естествено поведение. Изведнъж подозренията на Джъстин придобиха плът и кръв Нанги вече не ги считаше за плод на въображението й. Отношенията между Сейко и Никълъс очевидно надхвърляха онези, които би трябвало да съществуват между началник и подчинен. Той не можеше да определи какви точно са те, но самото им наличие беше достатъчно многозначително като факт, налагаше внимателни и добре обмислени реакции от негова страна.

— Ще имам нужда от помощта ви, в случай че имаме проблеми със Сайгон — извърна се към нея Нанги. — Искам да сте готова.

— За мен ще бъде чест, Нанги-сан — отвърна с официален поклон момичето.

Лимузината плавно потегли, в ръката му се появи малка сребърна кутийка за хапчета с фини инкрустации. Беше английско производство, прекрасен екземпляр от началото на века. Преди време я беше получил като подарък от Никълъс и много държеше на нея. Но сега ставаше въпрос за жив човек…

Сейко постави кутийката върху разтворената си длан, очите й потънаха в красивата изработка. Тя знаеше за нейното съществуване, дори за част от историята й. Може би затова дланта й леко потрепваше.

— Сейко-сан — тихо промълви Нанги. — Моля да се погрижите за тази вещ вместо мен… — издържа въпросителния й поглед, кимна с глава и продължи: — От известно време насам тя е празна, вече нямам нужда от хапчета… Вярвам ще се съгласите, че лишена от своето съдържание, всяка вещ се променя…

Колата попадна в оживен трафик, скоростта видимо намаля. Краткият зимен следобед бързо отстъпваше място на мъгливия здрач, сив и монотонен. Някъде наблизо започна да вие полицейска сирена, звукът беше толкова пронизителен, че си проби път дори през безупречната изолация на голямото БМВ.

— Имам чувството, че ще сложите нещо важно в тази празна кутийка — наруши напрегнатата тишина Нанги. — Нещо скъпоценно, нещо, което все още очаква времето и мястото на своята поява… Нещо, което трябва да бъде прибрано, но не и забравено.

По очите й позна, че отлично разбира внушението. Че той уважава чувствата й към Никълъс, че дори се прекланя пред тях. Но едновременно с това деликатно й напомня да не смесва тези чувства със служебните си задължения, да продължава да работи както преди за „Сато Интернешънъл“, тоест както за Никълъс, така и за него самия…

Сейко бавно отвори капачето, очите й дълго време останаха приковани във вътрешността на кутийката. После грижливо я прибра.

— Не мога да изразя с думи чувствата, които ме вълнуват, Нанги-сан — тихо промълви тя.

Дълбоко ангажирани в този ритуал, те не забелязаха бялата тойота, която се залепи зад тях на кръстовището на Мейжидори и ги проследи чак до високата грамада на небостъргача Шинжуку Сюриу, където се намираше офисът на „Сато Интернешънъл“.

След тричасовата си обиколка из лабиринтите на федералната бюрокрация Гоунт беше принуден да признае, че планираната среща с Дейвид Мънч ще бъде една трудно осъществима задача. Въпреки многобройните си познати, въпреки отличното познаване на начините за придвижване сред бюрократичната йерархия.

Очевидно Мънч — специалният следовател на Пентагона, прикрепен към Комисията за икономически надзор на сенатора Рене Бейн, беше един изключително зает човек. А също така очевидно беше, че в момента няма никакво желание да се среща с Гоунт. Което, разбира се, изобщо не можеше да промени нещата. Гоунт беше решил да се добере до него и щеше да го стори, независимо от средствата.

След обезпокоителния си разговор с Тери Макнотън той отдели известно време за размисъл и преоценка на ситуацията. Стори го, както винаги, по време на разходка край един от каналите на Джорджтаун. Отскачаше до това място често, особено когато имаше нужда да прочисти главата си от двусмислените приказки на политици и висши администратори и да изготви стратегия за атака.

Тишината и спокойствието му напомняха за най-добрите години, прекарани в тази цитадела на властта, за времето, в което мечтаеше да се издигне като политик, без да има представа как неусетно ще затъне в ежедневието на малки битки и големи интриги — естественото ежедневие на град, наречен Вашингтон. Град акула, в който всичко се подчиняваше на политическата ситуация; град, в който дори най-близкият ти приятел се превръща в заклет враг, стига това да му носи някакви политически дивиденти.