Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Имам високопоставени приятели — поясни Леонфорте, в очите му проблясваха весели искрици. — Или поне доскоро ги имах… Освен това си имам брат, който бди над мен като ангел-пазител…

До Дук стоеше напълно неподвижно, потта се стичаше на бразди по сгорещеното му тяло. Умът му остана парализиран, не можеше да очертае последиците на това, което току-що чу. Все пак отбеляза, че Леонфорте каза „брат“, а не „баща“. Кое от двете беше Франк Леонфорте, по думите на Червото — „всемогъщият главатар на мафията“?

— Но сега си им свил номер — промълви на глас той. — Свил си номер на всичките си високопоставени приятели. Защо?

— Джунглата ме промени — сви рамене Леонфорте. — Би трябвало да знаеш какво имам предвид, защото си виетнамец и цял живот си бил близо до нея… В тези планини наоколо се крие мощ . Мощ, която заразява кръвта като ухапване на вампир. Защо трябва да бъда момче за поръчки на „Огледалото“, когато мога да бъда владетел на тази обетована земя? — отново се засмя, поклати глава и добави: — Освен това е много приятно да режеш главите на хора, които не могат да ти направят нищо, нали?

— Ако ми казваш истината, „Огледалото“ едва ли скоро ще те забрави — поклати глава До Дук. — Ще докарат тук цяла дивизия, но пак ще те принудят да очистиш терена!

— Вярно? — подигравателно се усмихна Леонфорте. — А можеш ли да ми кажеш как ще стане тая работа? Колко трябва да бъдат пренасочени? Колко офицери трябва да вземат участие в подобна операция? При това, провеждана в гореща зона, каквато е Лаос? — усмивката му се разшири: — Не бива да се безпокоиш, приятел. Защото съм сключил сделка с брат си и всичко ще бъде наред…

До Дук се замисли върху чутото. Ясно си представи в какво положение са онези типове от Пентагона, едва сега разбра защо си правят труда да изготвят специални планове за залавянето на този човек, защо се обръщат към подбран екип от „прилепите“ на Червото за неговото завръщане. После си спомни за заповедта на полковника да отстрани Леонфорте с всички възможни средства и разбра, че нещо не е наред. Пое си дъх и бавно каза:

— Искам да ти е ясно едно… Имах заповед да те прибера, жив или мъртъв…

— „Огледалото“ — кимна Леонфорте. — Те пратиха подире ми и онзи мръсник в колибата… Какво от това?

— Според мен „Огледалото“ няма нищо общо — поклати глава До Дук. — Моят командир беше пределно ясен… Нареди ми да те закарам на него , а не на хората от „Изток“… Това ми се стори доста…

Млъкна, почувствал върху себе си тежкия поглед на Леонфорте. Гледаше го така, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Кой ти даде тази заповед? — тихо, почти нежно попита той.

— Моят командир, Бъд Пауъл…

— Брат ми! — възкликна Леонфорте. Стори го така, сякаш беше открил най-трудното от хилядите имена на Бога. — Пауъл работи за брат ми, в най-секретните кръгове на „Огледалото“! Шибаният ми брат се е превърнал в мой враг!

Извърна се настрана, гърбът му се приведе под напора на леден вятър, който единствен той можеше да усети. Когато отново се обърна с лице към До Дук, нещо в изражението на лицето му беше претърпяло промяна. Очите му светеха с мрачен огън, думите му звъннаха като оглушителни камбани в съзнанието на До Дук:

— Това променя всичко! Включително и твоята роля в тази все по-тайнствена пиеса!

Когато Челесте дойде в съзнание, от демона и моста Канфа нямаше дори следа. Тя напълни гърдите си с кислород и примигна като човек, който се събужда от тежък кошмар. Установи, че е просната по гръб върху хладните плочи на просторна, лишена от прозорци стая, сякаш измъкната от сърцевината на мрачния дворец. Мебелировка липсваше, край стената се издигаха седем огромни свещника от потъмнял пиринч, над тях се виеше жълтеникав пушек — вероятно догаряха остатъците от странната гъба, за която беше споменал Никълъс.

Видя и него, клекнал в средата на помещението с гръб към нея. Там беше мястото, на което допреди малко се издигаше арката на ужасния мост. Беше гол до кръста, ризата и якето вероятно бяха изчезнали по време на жестокия двубой. Тя ясно виждаше набъбналите мускули на раменете и гърба му, лекото помръдване на гръдния кош при вдишването и издишването.

— Никълъс?

Той не отговори.

Дишането й постепенно се нормализира, пред очите й изплуваха древните фламандски гоблени по стените, върху повечето от които бяха втъкани различни ловни сцени. На една от тях жертвата беше малка дива коза със сребърна козина, на друга — рогат дракон, от чиято уста излизаха ярки пламъци.