Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Нанги усети, че вече не е сам в компанията на Джъстин. Обърна се е цената на известни усилия, болка прониза ранения му крак. Зад гърба му стоеше Сейко, асистентката на Никълъс. Кой знае защо това го накара да си спомни за Гелда — сестрата на Джъстин, единствената й жива роднина. Цяла сутрин напразно се беше опитвал да открие местонахождението й в Щатите. Сякаш бе потънала вдън земя.

Сейко се приближи едва след като се увери, че Нанги е забелязал присъствието й.

— Извинявайте за безпокойството, Нанги-сан — каза с поклон тя. — Но казахте да ви съобщя веднага, ако науча нещо за Линеър-сан…

Нанги внимателно слушаше, веднага му направи впечатление, че очите на младата жена избягват ковчега. Дали това се дължеше на будисткото отвращение към погребението, или имаше и други причини? Доверен приятел на Джъстин, той знаеше за подозренията й по отношение на Сейко и Никълъс. Беше направил всичко възможно да я успокои, уверяваше я във верността на своя приятел. Но сега, почувствал притеснението на Сейко, той отново се запита каква всъщност е истината.

— Линеър-сан вече не е във Венеция — каза младата жена.

— Какво?

— Снощи е напуснал хотела си, съвсем набързо.

— Оставил ли е адрес?

— Не — поклати глава Сейко, ситните й бели зъби леко хапеха долната устна. — От администрацията казаха, че нямат представа къде е заминал.

Нанги продължително я изгледа, това я направи още по-нервна. Може би предпочиташе да продължат разговора на безразличната, залята от слънчева светлина улица, но Нанги, изведнъж усетил липсата на спокойното съзерцание сред напрегнатите дни, не искаше да напусне хладната тишина на храма. Даваше си сметка, че напрежението винаги води до неочаквани разкрития.

— Колко съобщения му оставихте?

— Три.

— И той не се обади нито веднъж?

— Не, сър.

— Значи за последен път го видяхте, когато напусна кабинета си?

Долови лекото й колебание, внимателно го опипа в съзнанието си. Сякаш беше узрял, готов за трапезата грозд.

— Не, сър — отвърна Сейко. — За последен път го видях на летището, малко преди часа на излитане.

— По негова молба?

— Не, сър — поклати глава момичето и пристъпи от крак на крак. В тъмнокафявите й очи се появи нещо, което я правеше безкрайно различна от Джъстин. — Получих кодиран факс от Винсънт Тин малко след като Линеър-сан напусна службата. Беше спешен и аз реших да го занеса на летището.

Нанги забеляза, че е започнала да се поти, макар в храма да беше хладно. Протегна ръка и тя сложи в дланта му копне от дешифрирания факс. Прочете го два пъти без никакъв коментар — така, както правеше с всички документа. Нямаше нищо особено тревожно, очевидно по тази причина Никълъс беше решил да не се консултира с него.

— Какви са вашите заключения?

Този път Сейко беше подготвена:

— В отсъствието на Линеър-сан си позволих да изпратя обратен факс на Винсънт Тин. Настоявах за разяснения по въпроса за правителството в сянка. Досега отговор нямам…

— Това не ме учудва — отвърна Нанги, вътрешно доволен от нейната инициативност. Точно за такива действия я беше обучавал Никълъс. — Тин положително ще има нужда от време, за да открие източниците на слуховете…

— Нямах предвид това — поклати глава Сейко и облиза пресъхналите си устни. — Исках да кажа, че Тин-сан изобщо не изпрати потвърждение за получаването на моето искане…

Сега в хора преобладаваха сопраните, сводът ехтеше от ясните гласове, които след миг бавно започнаха да заглъхват.

Нанги бавно прехвърли в главата си последиците от тази обезпокояваща новина.

— Мисля, че незабавно трябва да се върнем в службата и да се опитаме да се свържем с Винсънт Тин — тихо рече той.

Небето навън беше ясно и спокойно, някак лишено от цвят и без нито едно облаче. Човек изпитваше чувството, че е попаднал в стъклена сфера, а отвъд нея се издигат декорите на свръхмодерен мегаполис, направени от блестяща стомана.

Макар да не идваше пряко от слънцето, светлината беше толкова ярка, че те неволно присвиха очи, докато пресичаха тротоара и се насочваха към лимузината БМВ на Нанги, зад волана на която чакаше униформен шофьор.

Джъстин беше споделила страховете си от наличието на връзка между Никълъс и Сейко, не обръщаше внимание на успокоенията му.

А й защо да го стори? Той от опит знаеше, че любовта не е онова ефимерно чувство, за което я вземат болшинството от хората. Тя е нещо солидно, със собствена тежест, със свои железни закони. Излъчването на любовта наподобява целувката на ангел — невидимо, но напълно осезаемо.