Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Устните им се разделиха за миг и той успя да прошепне:

— Тони…

— Не искам Тони — обля го е горещия си дъх Маргарет, ръцете й започнаха да разкопчават колана му. — Искам теб!

С последните остатъци от разсъдъка си той си напомни, че трябва да бъде много внимателен с нея, независимо от страстта й. Инстинктивно усещаше, че това е важно, също така инстинктивно знаеше, че Робърт вече е бил близък с нея… Робърт — човекът, който беше убил брат й по най-зверски начин; човекът, който й беше върнал живота…

Тя натисна с пети, панталоните му се смъкнаха към глезените, пръстите й трескаво започнаха да късат копчетата на ризата му. Ръцете го боляха от усилията да я притиска до себе си, слабините му бавно започнаха да натежават от притока на кръв.

Откъсна я от себе си, внимателно я положи на пода и се надвеси над нея. В продължение на един безкраен миг гледа блестящите й очи. В тях имаше всичко — страст към него самия, спотаено желание отново да бъде с Робърт, нетърпение да влезе във владение на новата си империя. Всичко това, придружено от още хиляди неуловими емоции, накара Кроукър да тръсне глава и да забрави действителността. Единственото му желание беше да потъне в тази жена, да се остави на горещите тласъци на кръвта в жилите си…

Сведе глава към гърдите й, очертани като ясен контур на светлината от банята. От тялото й струеше възбуждащ аромат, той го вдъхна с пълни гърди. Устните му се плъзнаха по окаменелите от възбуда зърна на гърдите, после продължиха надолу, към меката извивка на корема, която конвулсивно се надигаше и отпускаше.

Тя изстена, ръцете й стиснаха главата му и бавно я насочиха надолу към пламтящата паст на нейната женственост. Краката й се вдигнаха нагоре, спазми разтърсиха тялото й, разпокъсаното й дишане го доведе до полуда. Само то нарушаваше тишината в мотелската стая. Ритмично, натежало от страст, близко до ридание, откъснало се от дълбоката същност на душата й.

— Господи, о, Господи!…

Главата й се въртеше наляво-надясно, коремните й мускули се превърнаха в стегната топка. Тазът й се повдигна нагоре и се притисна в него, искаше да го усеща дълбоко в себе си. Краката й се увиха около гърба му…

После дойдоха спазмите, могъщи като приливна вълна. Долната част на тялото й се отлепи от пода, женствеността й разцъфна като роза, потта й се смеси с други, по-интимни течности. Дишаше тежко, ръката й покри устата, стенанията й зазвучаха приглушено, сякаш идваха отдалеч…

Леко започна да се извърта, след миг се оказа коленичила срещу него, тежките й гърди съблазнително се поклащаха. Той неволно посегна да ги докосне, а тя притисна изкуствената му ръка към потната си плът. Наведе се към него, езичето и пробяга по лицето му. После главата й започна да се спуска надолу, устата й докосна зърната на гърдите му и продължи пътя си. Опиянението беше толкова силно, че той не беше сигурен дали няма да се стовари по гръб. Напрегна волята си и внимателно я отдръпна. Усещаше белезите по тялото й, знаеше причината за тяхното присъствие, не искаше да я гледа в тази поза — покорна, смирена и някак безпомощна… Искаше да я вижда в по-друга светлина, себе си също…

Отпусна се по гръб и я притегли върху себе си. Скоро по тялото му се плъзна нова, доста по-различна влага. Извила гръб с изпъчени напред гърди, тя потръпна от очевидно необичайната поза, после бавно започна да навлиза в ритъм…

Усещането беше невероятно, Кроукър никога не беше изпитвал такова чувство на пълнота. Ръцете му се увиха около гърдите й, очите му жадно пиеха лицето й, изглеждащо загадъчно и странно на студената луминесцентна светлина, натежало от тайните, които носеше в сърцето си…

Въздухът напусна дробовете й с остро свистене, пръстите й отлепиха ръцете му от гърдите и ги разпънаха на пода. Торсът й се притисна в него с цялата си тежест, движението на бедрата й стана мощно и неудържимо, пръстите й несъзнателно стискаха изкуствената тъкан на протезата му…

Очите й бяха широко разтворени, лицето й увисна на сантиметри от неговото. Той нежно я целуна, после езикът му пробяга по влажната й кожа.

— Ох, пак ще го направя… — прошепна тя, гласът й беше натежал от страст и някакво непонятно учудване. — Не мога повече!… Това е… — звуците замряха в гърлото й, пръстите й пуснаха ръцете и се вкопчиха във врата му.

— Моля те!… Моля те!…

Той нито можеше, нито искаше да се въздържа повече. Бедрата му се стегнаха, цялата сила на тялото му се концентрира в една точка, облекчението на изпразването нахлу в душата му като пълноводен поток…