Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Очите му бавно се учеха да се фокусират, пред тях се появиха странни образи. Някакви огромни същества, очевидно извънземни роботи, създадени от отделни, напълно автоматизирани елементи. Ръце, крака, торс, пръсти с хидравлично задвижване, инфрачервени очи… Съвършени зверове, оформящи се направо пред очите му, все още несвикнали със странностите на това, което ги заобикаля… Сякаш беше свидетел на самото Сътворение, станало възможно благодарение волята на Бога и ковашките умения на Вулкан…

А може би това беше обикновен завод за роботи. Как би могъл да знае със сигурност, след като дори не беше уверен, че все още е жив? Имаше усещането, че не е мъртъв и се намира в Токио. Едно абсурдно усещане, разбира се. Месулетът не би могъл да го пренесе на другия край на света!

Човешко присъствие не се забелязваше. Прецизно движение на метални цилиндри, редуване на тъмно и светло. Равномерен грохот на машини, наподобяващ жуженето в пчелен кошер. Пулсация на 10 000 сърца, освободени завинаги от своята тленна обвивка. Звънка, щастлива песен на изкуствен живот, създаден от стомана и титан, високо устойчиви пластмаси и силициеви чипове, кабели от фибростъкло и благородни метали…

Бавно си пое дъх, изпита дълбока наслада от поредното доказателство, че все още е жив. Прекаран през тройна филтрираща система и съвършена климатична инсталация, въздухът беше стотици пъти по-чист от планинския, но въпреки това някак мъртъв от особената миризма на машините. Сякаш тежеше от електрически заряди, някъде в далечината мрачно проблясваха светкавиците на приближаваща се буря…

Изведнъж светлината и звуците изчезнаха, на тяхно място се появи интензивен световъртеж. Светът се превърна в яркосива, болезнена точица. Клепачите му потрепнаха и инстинктивно се затвориха.

Съзнанието му се върна от остра, почти непоносима болка.

— Събуди се! Спа достатъчно дълго!

Гласът звучеше обезпокоително познато. Стреснато се надигна, позна собственото си лице, надвесено заплашително над него, по гърба му пробягаха тръпки на ужас. Собствените му устни се разтегнаха в злорада усмивка, собствените му очи доволно проблеснаха.

— Добре дошъл в новия живот! — поздрави го собственият му глас, потрепващ като при халюцинация. — Той няма да бъде особено дълъг, но в замяна на това ще бъде изпълнен с куп изненади!

Никълъс отново припадна.

Кроукър гледаше фигурата на Маргарет под душа. Виждаше само неясно очертания силует на тялото й зад найлоновата завеса, но въпреки това не можеше да отдели поглед от него. Взеха обща стая в занемарен мотел на Монтаук, тъй като тя отказа да спи сама. От кого ли се страхуваше повече от завръщането на Робърт или от съпруга си?

Веднага след като тя влезе в банята, Кроукър отиде да надникне през прозореца. Асфалтираната, изцапана с петна от автомобилно масло площадка на паркинга беше почти пуста, паркираните коли можеха да се преброят на пръсти. През лятото тук несъмнено е задръстено от автомобили, положението сигурно е същото и в странната на вид закусвалня с пластмасово обзавеждане оттатък улицата, над която светеше неонова жълто-червена реклама с надпис:

„ПЕЧЕНИ ПИЛЕТА — МОРСКА ХРАНА“.

— Именно на тази светлина Кроукър успя да зърне едрата фигура на един тип с месесто издължено лице, който се появи на входа с картонена кутия в ръка. Вътре имаше две чаши кафе и сандвичи, другата му ръка висеше свободна, близко до тялото, готова да измъкне оръжието при първия признак на опасност. Вмъкна се в паркирания на няколко метра по-нататък „Форд-таурус“, лампичката в купето светна за кратко време, достатъчно, за да очертае втория седящ вътре мъж.

Кроукър беше сигурен, че тези двамата са от горилите на Тони де Камило и това не го учуди. Засичането им не е било кой знае колко трудна работа, особено за човече с възможностите на Тони Д. В крайна сметка пътуваха със спортния лексус на Маргарет, колата беше от рядко срещана марка и с редовни номера, нямаше как и къде да се скрият за по-продължително време.

Маргарет надникна откъм банята, когато Кроукър вече беше обърнал гръб на тауруса и двамата мъжаги в него. Температурата в стаята беше висока, кран за регулирането й липсваше. В банята положително не можеше да се диша, въздухът тежеше от аромата на водорасли и есенции. Горилите няма да мръднат до пристигането на Тони Д., а това едва ли ще стане преди настъпването на утрото, помисли си Кроукър. Дотогава ще трябва да открие начин за измъкване от предстоящата конфронтация без никой да пострада…