Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Не само иска, дайжин — усмихна се Козо и леко поклати глава. — А вече е и на път да го стори!

— Прави ми впечатление, че напоследък проявявате склонност към дейност, която няма нищо общо със служебните ви задължения…

Червената кралица се протегна, гърбът му се изпъна, пръстите му под тънката кожа на ръкавиците леко пропукаха.

— Тази дейност струва доста пари на американското правителство, то едва ли ще бъде склонно да ги оправдае… Кажете защо?

— Знаете защо — отвърна Лилехамър. — Доминик Голдони беше премахнат буквално под носа ни! — Червената кралица мълчеше и невъзмутимо го гледаше, това го ядоса. — По дяволите, очистиха го въпреки Програмата за защита на свидетелите!

— Голдони действаше в рамките на ФПЗС, нали? Какво друго сте очаквали?

Лилехамър гледаше как Червената кралица спокойно унищожава остатъците от двойния хамбургер с бекон и сирене, положен върху голяма порция пържени картофи. Защо, по дяволите, винаги трябваше да се срещат из разни закусвални и да плюскат като прасета, гневно се запита той.

— Очаквам да не позволим на копелето да се измъкне, което и да е то! — троснато отвърна той. Струваше му се абсурдно да обсъждат проблеми от подобно естество сред шумни хлапета, строителни работници, хапващи на крак, и куп скучаещи комарджии, които чакат отварянето на залата за залагания оттатък улицата.

Червената кралица отмести картонената чиния и доволно въздъхна:

— Имам нужда от още една кока-кола…

Стана и тръгна да прекосява просторното помещение, обзаведено с ярки жълто-червени столове и масички. Беше облечен в отлично, скроен костюм от скъп английски туид със строга жилетка, единствено крещящо ярката вратовръзка издаваше американския му произход.

След малко се върнал обратно, в ръката му имаше голяма картонена чаша.

— Няма защо да се правите на свенлив — рече. — Внимателно разгледах снимките на Голдони, напълно съм убеден, че До Дук му е видял сметката… И зная колко много искате да вкарате топките му в месомелачката! — щракна с език да почисти зъбите си от сиренето, после поклати глава: — Именно затова заповедта ми е кратка и категорична: забранявам ви всякакви волности в тази посока!

Лилехамър стоеше напълно неподвижен. Имаше чувството, че най-сетне е настъпил моментът, в който гранитът в душата му започва да се пропуква.

— Ще трябва да получа много убедителни аргументи в полза на тази заповед! — процеди през стиснати устни той.

Лицето на Червената кралица стана мрачно.

— Как мислите, дали да си поръчам една мелба? — въздъхна той.

— Тук?! Мелбите в тези закусвални имат вкус на пластмаса, като всичко останало!…

— Нима? Никога не бих допуснал… — Червената кралица сви рамене и потупа корема си: — Е, хубаво… Мисля, че оставихме добро впечатление, всичко ометохме… — извади няколко дребни банкноти, подхвърли ги на пластмасовата масичка и започна да се надига: — От проявата на лично отношение полза няма… Вашият гняв може да доведе до две неща — погрешно изпълнение на служебните задължения или преждевременна смърт… Искам да ми обещаете, че ще оставите До Дук и ще се заловите с изпълнението на текущите задачи! Бог ми е свидетел, че искам да забравя целия този кошмар!

Лилехамър проследи с поглед едно хлапе, което беше оплескало лицето си със сладолед, главата му бавно кимна:

— Обещавам, че няма да преследвам До Дук — тихо промълви той. — Това достатъчно ли е?

— Искам да държите под око Дейвис Мънч. От Бейн разбрах, че са го видели в компанията на онзи Харли Гоунт малко преди да се появи в дома ви… Бейн може да е параноик, но съвсем не е глупав.

Минаха покрай изцапаното хлапе, Червената кралица го потупа по главата. На няколко крачки от входа изведнъж спря и съучастнически се наведе към ухото на Лилехамър.

— Лудостта се ражда от прекомерното желание за отмъщение — прошепна той. — Не забравяйте това, ще ви бъде от полза.

Когато звънецът издрънча, Мани Манхайм гледаше дебелия кафяв плик пред себе си. Обърна се стреснато и бързо го тикна на лавицата, под която държеше заредената пушка е отрязана цев. На фона на решетките се очерта фигурата на висок мъж.

Беше облечен в дълго черно палто с вдигната яка и очевидно не бързаше да влезе в контакт е Мани. Спря се пред стената, до която беше струпана камара стари пещи, и се зае да ги оглежда. Там имаше какво ли не: блестяща електрическа китара, пълен комплект куфари „Луи Вюитон“ сребристозелен велосипед тип БМХ, двойка китайски вази от син порцелан, блестящ с хромираните си части мотоциклет „Харли Дейвидсън“, върху чиято седалка Джони Кеш 4 4 Известен американски кънтри певец. — Б.пр. беше оставил автограф на собственика — някой си Фърди Франсиз…