Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Ще се оправи — уморено промълви той. — Може би ще й остане едно леко накуцване, тъй като бяха засегнати част от нервните възли… — на лицето му се появи любезна усмивка: — Бихте ли ме последвали, моля? Тя много иска да ви види…

Фейт Соухил лежеше като мъртва върху операционната маса. Оками се приближи и отправи поглед в бледото й лице. Клепачите й потрепнаха, той е учудване установи, че очите й са станали тъмни като неговите.

— Още си тук…

— Да, при това, без да ми се случи нищо лошо.

Тя облиза напуканите си устни. Оками напълни една чаша с вода, повдигна главата й и нагласи сламката в устата й.

Фейт задоволи жаждата си, благодари му с кимване на глава и напрегнато попита:

— Видя ли някого тук?

— Само хирурга и Анако — отвърна той. — Бях в библиотеката, сам…

Тя въздъхна, по лицето и се изписа облекчение. Очите й останаха заковани в неговите.

— Готова съм да гарантирам съюза, който ти отказа Джони… — гласът й беше слаб и леко дрезгав.

Оками продължително я изгледа, после веждите му леко се повдигнаха:

— Как така изведнъж извадих късмет?

— Предпочитам да те имам за партньор, вместо за враг — бледо се усмихна тя. — Освен това ми направи огромна услуга, като ме отърва от Джони… Винсънт на няколко пъти ме предупреди, че тоя тип става все по-труден за контролиране — отново облиза устните си и тихо добави: — Той презира всички жени…

— А аз само ги подценявам — поклати глава Оками. — Което ме прави далеч по-добър партньор…

Тя направи опит да се засмее.

— Този път всичко е истинско, нали? — попита той. — Нали помниш какво каза в „Айрън Гейт“?… Тогава обаче и двамата знаехме, че става въпрос за заблуда…

— Този път всичко е истинско — потърси ръката му тя. — Какъв ще бъде отговорът ти? Двамата е теб ще бъдем чудесен екип, освен това Винсънт вече го няма и аз ще имам нужда от помощ… Един Бог знае кога ще му пратят заместник… През това време ти ще спечелиш много.

Той се направи, че обмисля предложението, после вдигна глава и попита:

— Знаеш ли приказката за шестте маймуни?

— Не — поклати глава тя и учудено го погледна.

— Имало едно време един старец — започна Оками, без да обръща внимание на озадаченото й изражение. — Бил мъдрец, много хора търсели съветите му… Най-често му задавали един и същ въпрос: „Как да разбера себе си?“

Отговорът на стареца бил неизменно един и същ — измъквал от колибата си странна на вид бамбукова клетка с шест прозорчета и затворена вътре маймуна. „Избери си едно прозорче — казвал на посетителя си той. — После повикай маймуната и внимателно наблюдавай реакцията й. Така ще видиш себе си…“

В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от лекото дишане на Фейт и монотонното бръмчене на медицинската апаратура.

— Трябва ли да отгатна какво се крие зад тази приказка? — попита най-сетне тя.

— И да, и не — сви рамене Оками. — Тя е рожба на дзенбудизма, чрез нея човек открива пътя към задълбочения размисъл…

— Мисля, че разбирам — въздъхна Фейт, лицето й се разкриви от напрежение. — Маймуната реагира по различен начин на глас и интонация…

— Положително.

— А ти коя от шестте маймуни представляваш? — погледна го тя.

— Това сама трябва да разбереш — усмихна се Оками, после взе ръката й в своята. Беше топла и суха, кой знае защо той изведнъж си спомни за баща си… — Междувременно, драга госпожице Соухил, нашето споразумение трябва да бъде подпечатано с по една чаша прекрасен зелен чай!

— Няма да съжаляваш за решението си… — промълви тя, странно потъмнелите й очи омекнаха, устните й тихо добавиха: — Партньоре…

Наохиро Ушиба, дайжинът на МИТИ, беше чувал, че наричат Томоо Козо „Лудият оябун“. За него се носеха какви ли не легенди. Според една от тях пенисът му бил напълно изрисуван с „иризуми“ — изящните цветни татуировки, които си правят всички членове на Якудза. Техниката на това изкуство, останала непроменена от векове, беше доста болезнена, тъй като боите се нанасяха върху кожата с помощта на остро бамбуково връхче.

Ушиба вдигна глава и заби тежък поглед в лицето на Козо:

— Самоволното ви решение да поставите под наблюдение съпругата на Никълъс Линеър ни принуди да поемем по този доста опасен път!

Козо дръпна от цигарата си, малките му черни очички опипаха лицето на Ушиба.