Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Насочил поглед към неясните очертания на Маргарет зад завесата, той си даде сметка, че до настъпването на утрото има над какво да размишлява. Все още не можеше да свикне с мисълта, че наследник на Доминик Голдони и неговата империя е Маргарет, а не Тони Д. В нейните ръце беше съсредоточена огромна власт, на заповедите й бяха готови да се подчиняват губернатори и полицейски началници, съдии и конгресмени…

Вече виждаше как Голдони е успял да надхитри всички — както Федералното бюро, така и своите лични врагове. Подхвърляйки непълна, но въпреки това важна информация на хората от ФПЗС и оставяйки се на тяхно разположение, той ги беше накарал да повярват, че има искреното желание да им сътрудничи за унищожаването на могъщата си империя. Едновременно с това обаче не им беше разкрил механизмите, чрез които управлява тази империя, не им беше разкрил дори частица от себе си. Привидно примирен с живота в нелегалност, той беше продължил да дърпа конците на всички важни операции. А кланът Леонфорте беше насочил вниманието си към Тони Д. — една подставена фигура без никаква реална власт.

Ако трябваше да бъде откровен пред себе си — а тази нощ очевидно щеше да бъде нощта на истината, — той трябваше да признае, че е възхитен и едновременно с това уплашен от интелигентността на Маргарет. Никога не беше срещал жена като нея, дори не беше допускал, че такава жена може да съществува… Може би се поддаваше на чувствата и грешеше, но през цялото време на общуването си с нея имаше усещането, че се докосва до представител на незнайна космическа сила, на извънземен интелект…

Тя излезе от банята, увита в тънка хавлиена кърпа. Не изпитваше никакво смущение от голотата си.

Преди малко, когато започна да се съблича пред него, тя му хвърли изпълнен с любопитство поглед и каза:

— Не виждам смисъл да крия тялото си от теб, след като вече познаваш душата ми… — после на лицето й се появи бледа усмивка: — А Тони винаги настояваше да се любим на тъмно…

Може би копелето е било практично и не е искало да гледа синините и белезите по тялото й, мрачно си помисли Кроукър.

Очите му пробягаха по фигурата на Маргарет, в душата му се промъкна подозрението, че би могъл да я обича далеч по-пламенно, отколкото бе обичал Гелда и Аликс… Веднага го прогони, беше достатъчно възрастен, за да знае, че мъжете често объркват любовта със страстта, особено в началото на интимна връзка… Сладостното потрепване, което изпитват, не е в гърдите им, а няколко сантиметра по-надолу…

Хората казват, че мъжът търси красотата в партньора си, а жената — силата. Но колко бяха мъжете, привлечени от силата на жената до себе си? През дългите години, прекарани в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, Кроукър не беше се срещал с такива. Просто защото в случая се задейства едни инстинктивен рефлекс, който той самият никога не беше изпитвал, и това го правеше особено любопитен… Истинската сила у една жена е нещо изключително рядко и привлекателно, душата му се отваряше към нея по инстинкт, нищо не можеше да стори… Може би това също допринасяше за чувствата, които се надигаха в гърдите му.

Нощта и Маргарет.

— Защо ме гледаш така? — очите й, проблясващи на луминесцентната светлина откъм банята, изглеждаха толкова чисти и невинни, че той за момент попадна в плен на илюзиите. Сякаш днешният им разговор не беше се състоял, сякаш тя беше просто една обикновена съпруга. Красива, съблазнителна и самотна, изпитваща остра нужда от закрила и спокойствие… Ех, ако беше така! Тогава всичко щеше да бъде просто и ясно, решенията щяха да бъдат вземани без задни мисли, без заплахата на реалния живот…

Той прочисти гърлото си и тръгна към банята.

— Имам нужда от един душ…

Гласът му беше дрезгав и малко несигурен.

Тя се изпречи на пътя му и го прегърна. В ноздрите го удари ароматът на фин сапун и здраво женско тяло.

— Още е рано да вземаш душ — прошепна, рамото й леко помръдна и хавлията се плъзна на пода. Влагата от голото й тяло започна да прониква през тънката материя на ризата му. Притегли главата му надолу, устните й едва чуто се раздвижиха: — Миришеш на див звяр…

Устата й, мека и топла, се разтвори под натиска на неговата, езичето й пробяга по зъбите му. Трябва да кажа „не“, помисли си той. Трябва да я отблъсна! Сега, иначе ще стане късно… Но ръцете му се обвиха около раменете й и здраво я притиснаха.

От устата й се откъсна гърлено стенание, краката й се отлепиха от пода и се сключиха около таза му. Леглото им се стори безкрайно далеч, някак изведнъж станало излишно… Гърдите й се притиснаха в неговите, от меката им заобленост струеше топлина.