Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— О, в това изобщо не се съмнявам! — отвърна тя. — Но малко преди това аз вече ще съм я преместила и това ще се повтаря безкрай… — поклати глава и добави: — Няма значение какво си мислиш в момента, Тони. Повече няма да я видиш и ще бъде по-добре, ако се примириш с този факт… Защото колкото повече я търсиш, толкова по-силно ще те мрази тя… И накрая ще загубиш всичко!

Ясно чуваше напрегнатото му дишане в настъпилата тишина, изведнъж се запита до какви стойности се е вдигнало кръвното му налягане. Зад гърба й бавно се пробуждаше уличният трафик, песъчинки леко поскърцваха под краката на Кроукър, който очевидно беше напрегнат до крайност.

Тони се приведе напред, лицето му се приближи на сантиметри от нейното. Не беше се бръснал, но въпреки това от него силно вонеше на одеколон. Тя с удоволствие установи, че са го вдигнали направо от леглото за дългото пътуване до тази част на Америка.

Когато проговори отново, тонът му беше далеч по-примирителен. Сега вече беше Мекият Тони…

— Вършиш глупости, бебчо… Не зная какво искаш да постигнеш, но ме излагаш пред момчетата… Особено сега, когато се говори, че онези бандити Леонфорте се готвят за атака… Искам те обратно у дома, бебчо. Мястото ти е до мен.

— Я престани с цирковете! — хладно го изгледа Маргарет. — Тони Бабаита, Тони Доброто момче… Това са единствените роли, които можеш да играеш, репертоарът ти се изчерпа… Признавам, че осъзнаването на този факт ми отне много време, но сега е твой ред да погледнеш истината в очите.

Той я огледа с присвити очи, очевидно не знаеше какво да я прави.

— Стига глупости — промърмори. — Каквато и муха да ти е влязла в главата, не бива да ме превръщаш в свой враг…

— О, Тони, не искам да сме врагове — въздъхна тя. — Просто трябва да разбереш, че с досегашния ни живот е свършено…

— Точно това искам и аз, скъпа! — възкликна той, избрал третата си и последна роля — на Тони Разкаяното момче. — Земята ще преобърна за подобно нещо!

— Не си прави този труд, тъй като не възнамерявам да поискам развод — хладно го отряза тя. — Поне за момента. Все още имаме нужда един от друг, но тази нужда е строго дефинирана. Именно на нея разчиташе и Доминик. Ти трябва да бъдеш прикритие за мен, моята мъжка фасада. Иначе не бих могла да продължа делото на брат си. Без мен ще бъдеш лишен и от контактите на Дом, което означава, че най-много след шест месеца фамилията ще те изхвърли на улицата и ще се превърнеш в просяк!

— Да имаш да вземаш! — кресна извън себе си той.

Тя замълча, даваше си сметка, че ще му трябва време да осъзнае горчивата истина, да прибегне до поредната поза за спасяване на остатъците от достойнството си.

— По дяволите! — сподавено изруга той, от гърдите му се откъсна тежка въздишка. — Вече си имам неприятности с определени хора от фамилията… Особено с рода на Инфанте, който се е наежил срещу Деларко… Но мога да те уверя, че зная как да се оправям с вътрешните противоречия, това е игра, която обичам… Тези мръсни копелета ще…

Млъкна, очите му останаха заковани върху лицето на Маргарет. После и двамата избухнаха в смях — нещо, което отдавна не бяха правили.

— Точно така — кимна Маргарет. — Мръсните копелета ще трябва да бъдат озаптени, преди да е станало късно…

— Значи наистина имаме нужда един от друг — въздъхна той, но очите му бяха все така неспокойни. — Идваш ли си у дома?

— Още не — отвърна тя. — Трябва да свърша една работа.

— С него ли? — махна той по посока на Кроукър.

— Той е част от нея.

— Не зная какво да мисля, бебчо… Накарах да го проверят до девето коляно… Не е федерално ченге, само това мога да ти кажа…

— Знам, той ми каза — кимна Маргарет. — Бивше ченге от отдел „Убийства“ на нюйоркското полицейско управление. Бил е дори нещо като легенда там…

— Всемогъщи Боже! — възкликна Тони Д. — Надявам се, че знаеш какво вършиш, бебчо!

Маргарет усети как сърцето и пропуска един такт.

— Зная.

— Брат ти постоянно ме предупреждаваше да стоя по-далеч от клоуни като този — промърмори Тони, понечи да я докосне, но в последния момент отдръпна ръката си. — Искам да бъдеш много внимателна!

— Не се безпокой.

— Как да не се безпокоя? Като те гледам в компанията на тип като него, направо ми настръхват косите! Така се чувствах, когато разбрах, че „Уорнър Брадърс“ се готвят да измъкнат от Еди Ментър онзи седемцифрен договор! Тогава успях да спася милионите на Еди, но сега… — главата му мрачно се поклати: — Сега направо не знам!