Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Кроукър с мъка удържа да не се усмихне, а Лилехамър почервеня като рак.

— Проклет да бъда! — възкликна той, после направи, опит да се овладее и бързо добави: — Извинете, госпожо… Но вашият брат държеше в ръцете си строителната дейност по цялото Източно крайбрежие, производството и продажбата на месни продукти, службите по чистотата, хазарта, проституцията и Бог знае още какво! Кметът на Ню Йорк не можеше дори да пръдне — извинете за израза, — без да поиска разрешение от Доминик Голдони! Затова не мога да приема вашия сарказъм. С риск да ви засегна, ще кажа че брат ви умря заради греховете си, а ние нямаме абсолютно нищо общо с тях!

Кроукър мълчаливо я наблюдаваше. Маргарет прехапа устни и покри лицето си с длан.

След няколко минути колата спря и те слязоха. Намираха се във Вашингтон, но Кроукър нямаше никаква представа точно къде. Лилехамър ги поведе към страничния вход на монументална сграда от гранит и сив варовик, подобна на хиляди свои посестрими, разпръснати из столицата. Подаде на всеки от тях по един жълт пластмасов пропуск, получен от униформения служител на входа, после ги поведе към асансьора. Никой не ги придружаваше. Влязоха в безлична просторна стая на един от етажите, тишината наоколо се нарушаваше единствено от мекото потракване на невидими компютърни клавиши.

В стаята имаше металическа маса, шест стола с твърди облегалки, охладител за вода, няколко бележника и моливи. Малкото прозорче гледаше към тъмна вътрешна шахта.

— Прекрасно — промълви Маргарет с поглед, отправен към Кроукър. — Почти като в затвор.

Пристъпи към масата и откри пачката черно-бели снимки от сцената на престъплението, което беше отнело живота на Доминик Голдони и някогашната му любовница Джини Морис.

— Гледката не е особено приятна — промърмори Лилехамър. — Но аз бях принуден да гледам тези снимки чак докато очите започнаха да ме болят…

Исусе, въздъхна в себе си Кроукър, макар че отлично разбираше накъде бие Лилехамър. Той просто искаше отново да разтърси Маргарет, да я накара да забрави за всякакво увъртане, да засили готовността й за сътрудничество.

Маргарет с нищо не показа, че го е чула, ръцете й механично прехвърляха снимките. Кроукър забеляза, че вниманието й е привлечено от тези, върху които беше запечатано симетрично насеченото тяло на Джини Морис с перото, затъкнато в пъпа й. Стоеше напълно неподвижна и мълчеше.

Очевидно разтревожен, Лилехамър напълни една картонена чаша с вода от охладителя, постави я на масата до Маргарет и каза:

— Ще ни бъде по-удобно, ако седнем… — изчака ги да се настанят, притегли един от бележниците и продължи: — Моят колега вече ме информира за това, което се е случило в навечерието на убийството, но сега искам да го чуя и от вас — извади портативен магнетофон от джоба си: — Имате ли нещо против да запиша вашите показания?

Маргарет поклати глава.

— Бихте ли го казали на глас, пред микрофона?

Тя се подчини, после, без да чака нова покана, започна да разказва за това, което беше преживяла с човека, когото познаваше под името Робърт. Разказът й беше кратък и сух, напълно лишен от демонстрацията на чувства, които Кроукър вече познаваше. Държеше се така, сякаш мислите й са някъде далеч, гласът й беше монотонен и скучен. Лилехамър едва ли забеляза това, напълно погълнат от важните подробности на събитията, предхождащи двойното убийство. Но той не познаваше Маргарет като Кроукър и поведението му беше напълно обяснимо.

Когато разказът свърши, Лилехамър сведе поглед към кратките си записки и започна да задава въпроси. Маргарет им отговаряше точно и сухо, със същия монотонен глас.

Най-накрая той остана доволен, на лицето му се появи нещо като усмивка.

Сега ще ви помоля да направите нещо изключително трудно — рече. — И много опасно. От вашия разказ и това, което сами успяхме да открием, можем да направим само един извод — имаме работа с изключително умен престъпник, единственият начин да го заловим е да ви използваме за примамка…

— Чакай малко! — надигна се Кроукър още преди Маргарет да успее да отговори. — Никога не съм обсъждал подобни налудничави идеи с теб!

— Хм… — промърмори Лилехамър и очевидно се замисли върху причините за протеста му. — От краткия ни разговор по телефона останах с впечатлението, че няма да имаш нищо против… — после почука по магнетофончето до себе си: — Този разговор е записан, мога да го пусна на дамата…

— Онова, което съм имал предвид тогава, вече няма значение — тръсна глава Кроукър. — Категорично съм против да поставяме живота на невинни хора в опасност!