Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Подобен вид предразсъдъци бяха дълбоко вкоренени в психиката на японците. Техните противници и привърженици бяха единодушни по въпроса за произхода им — дълбоки културни различия. Но Нанги беше на друго мнение. Според него всичко се дължеше на страха. Жителите на островната държава просто се страхуваха, че могат да изпаднат в суровинна зависимост от изостаналите континентални страни, радващи се на щедростта на природата.

Обидно му беше да мисли, че не проявява достатъчно християнска хуманност, макар дълбоко в себе си да знаеше, че един от признаците на тази хуманност са именно човешките грешки.

Така или иначе, той си направи труда да провери бившия любовник на Сейко. В замяна получи няколко доста любопитни сведения. Например, че този човек е бил в дъното на една от най-големите измами на хонконгската стокова борса, донесла милиони долари печалба на неговите клиенти и тлъст процент за него самия. По-нататъшните проучвания разкриха, че тези клиенти са от средите на търговски холдинг, с който самият Нанги беше вършил бизнес и знаеше, че принадлежи на Якудза. В друг случай бившият любовник на Сейко се беше оказал замесен в скандал с покупко-продажбата на японска държавна собственост, подозрително снижила стойността си броени дни преди сделката.

Разбира се, Сейко би могла да бъде напълно невинна. В подобни случаи жените последни разбират за машинациите на своите любовници. Но Нанги се съмняваше в това, както се съмняваше и в истинската самоличност на някогашния й приятел… От опит знаеше, че жените преценяват мъжкия характер много по-точно и по-добре, отколкото допускат самите мъже край тях. Дори да е била временно заслепена от своята любов, жена като Сейко едва ли би останала дълго време в подобно състояние — сляпа, глуха и няма…

Искрено желаеше да й даде всички шансове — колкото заради самата нея, толкова и заради Никълъс. Но дълбоко в себе си съзнаваше, че тя е подложена на изпитание, след което може би ще му се наложи да действа. Пръв конкретен израз на това действие беше предавателят в чантичката и, подозренията му вече бяха напуснали сферата на абстрактното и се нуждаеха от потвърждение или окончателно отхвърляне.

Може би никога нямаше да стигне дотук, ако тя не беше злоупотребила с доверието, което й беше оказал Никълъс. Работата й за компанията беше от най-високо качество, в това нямаше абсолютно никакво съмнение. А опитът й в Сайгон — направо безценен.

Грешката й беше, че си позволи претенции по отношение на Никълъс. Може би не е била в състояние да се въздържи, Нанги отдавна беше забелязал, че Сейко е една изключително чувствена млада жена. Но проявената безчувственост по отношение на Джъстин и особено по отношение на самия Никълъс несъмнено доказваше наличието на някои тъмни черти в характера й. Към това трябваше да се прибави и фактът, че инвестициите на „Сато Интернешънъл“ във Виетнам, макар и одобрени напълно от Никълъс, очевидно имаха нещо общо и с нейното някогашно присъствие в тази страна…

Дълбоко в себе си Нанги усещаше ума и желязната практичност на тази жена. Безпогрешно доловила семейните затруднения на Никълъс, тя беше направила първите си ходове към спечелване на душата му — всички до един безпогрешни, плод на внимателна преценка. Бавно и неусетно заемаше място в съзнанието на желания мъж.

А когато Никълъс замина, тактиката й беше насочена към Нанги. Той си даде сметка за деликатното й присъствие в живота си и поклати глава в знак на уважение. Да, човек рядко може да срещне такъв изключителен, чисто макиавелски ум, при това у жена. Не я мразеше, но вече започваше да се пита какво да прави с нея. Дали трябва да я прогони, или да я остави близо до себе си? Една истинска змия в пазвата си…

— Не искам да ме лъжеш, Лю — каза Маргарет. — Не ми казвай, че не си мислил за възможността да ме използваш за примамка на Робърт, особено след като ти разказах всичко…

— Да мислиш за такива опасни неща и да действаш за тяхната реализация, са две съвсем различни неща — поклати глава Кроукър.

— Прав си. Но нали ти си падаш по опасните неща?

Той замълча, нямаше смисъл да отрича. Седяха край една маса в „Тераца“ — италиански ресторант на Кинг стрийт в Александрия. Правителствената лимузина ги беше откарала до близкия хотел, където Лилехамър им беше ангажирал стаи. Шофьорът каза, че е на тяхно разположение по време на целия им престой във Вашингтон, но Маргарет не беше въодушевена и Кроукър го освободи. Тя много държеше да хапне италианска храна, администраторът на хотела им препоръча „Тераца“. До Александрия отидоха с такси.