Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Отпуснал се срещу нея, Кроукър се усмихваше.

— Какво е толкова смешно?

— Не знам — отвърна той и си отчупи късче хрупкав хляб. — Просто си спомних как приключи интервюто на Лилехамър с теб…

— Преди да продължим… преди да реша дали да поставя живота си във ваши ръце, аз трябва да зная на кого си верен ти… Дължиш ли нещо на Лилехамър?

Появи се млад келнер, наведе се към масата и зачака поръчката им. Кроукър посегна към менюто, но Маргарет нетърпеливо го отпрати.

— Лю, искам да си помислиш хубаво, преди да ми отговориш!

— Работя за него — рече Кроукър. — Той разчита на мен за приключването на случая…

— Чуй какво ще ти кажа — не изпускаше очите му тя. — ФБР позволи на Дом да управлява своята организация от ФПЗС, прибягвайки до услугите на Тони. Това беше част от сделката — веждите й леко се повдигнаха: — Внимаваш, нали? Добре. Агентите, с които контактуваше Дом, бяха далеч по-безскрупулни и по-корумпирани от обикновените общински ченгета. Просто защото са по-близо до властта, до истинската власт… Целият този град е създаден да обслужва именно нея…

— Приятни заключения — промърмори Кроукър.

— Хората от сорта на Лилехамър са различни, Лю. Разполагат с достатъчно власт, за да правят всякакви мръсни трикове. Вече си видял част от това, на което е способен, но се питам, доколко разбираш психологическите му игри. Вземи оная килия, в която ни заведе. Стори го с едничката цел да ми покаже кой командва парада… Дом ме предупреди да внимавам с хората, които опитват психологически номера, сега аз предупреждавам теб…

— Не се съмнявам, че брат ти е знаел какво приказва — отвърна Кроукър, истински смаян от влиянието на мъртвеца върху живота им. Започна да харесва Доминик Голдони, съжаляваше, че не е имал шанса да го опознае.

— Зная някои неща за Лилехамър, бих могъл да понауча и още нещичко — рече. — Бил е военнопленник във Виетнам, белезите около устата му са получени от изтезания. Един Бог знае колко време е бил под натиск и при какви обстоятелства е успял да избяга… — поклати глава: — Струва ми се, че пътят пред хора като него не е отрупан е рози… Нещо в душата им е безвъзвратно пречупено. Може би не това, което е искал врагът — Лилехамър твърди, че нищо не е издал… Но след подобни изпитания човек се променя. Познавам хора, преживели подобни премеждия. След които обаче напълно са изгубили способността си за вярна преценка…

Отчупи си ново парче хляб, но откри, че вече не му се яде. Не знаеше какво да прави с него и започна да го мачка с титановите си пръсти.

— Твърдението, че затворничеството се превръща в съучастничество, вероятно ще ти се стори твърде лековато, но в него има голяма доза истина. Жертвата неизбежно попада в клопка и започва ревниво да пази онзи отрязък от време, през който психиката й е била подложена на натиск. В крайна сметка възприятията й се изкривяват, всичко се подчинява на тази фикция. На практика жертвата и нейните мъчители се превръщат в съюзници, просто защото заедно са създали споменатата фикция…

— Ясно е, че той отчаяно иска да открие Робърт — каза Маргарет. — Робърт се докопа до Дом чрез мен, но откъде е можел да знае, че Дом ще ми се обади, при това в точно определен час?

— Предателство отвътре, може би… Лилехамър призна, че след убийството на Доминик вече не може да вярва на хората си, убеден е, че ФПЗС се е пропукала… — Кроукър затвори очи: — Каза го само веднъж, после сякаш забрави за опасенията си… — очите му рязко се отвориха: — Ами ако познава Робърт?

Маргарет вече клатеше глава.

— Няма логика. Ако го познава, отдавна да е тръгнал по дирите му. Ще знае какви са навиците му; местата, които посещава; хората, с които се среща… Ще го открие за нула време!

— Но не и ако не го е виждал отдавна — отвърна Кроукър. — Например от Виетнамската война насам…

— Какво?

— Ти каза, че Робърт е приличал на ориенталец… Не е бил японец или китаец, а нещо средно… Бронзова кожа, като на полинезиец… Твърде вероятно е да си описвала виетнамец — Кроукър бавно кимна с глава: — Да, нещата започват да придобиват смисъл, колкото и извратен да ти се струва той… — механичният му пръст почука по масата: — Кой е изтезавал Лилехамър? Виетконг. Може ли Робърт да се окаже един от мъчителите му? Може. Ако приемем, че това наистина е така, Лилехамър никога не би тръгнал да го издирва сам. Просто защото е добър войник и знае правилата. Ако Робърт го зърне дори за миг, ще потъне толкова дълбоко, че вече никой няма да бъде в състояние да го открие. Докато при мен нещата не стоят така. Робърт никога не ме е виждал. Бивше ченге от отдел „Убийства“, проверено от ФБР. Най-подходящият изпълнител за ролята на ловеца…