Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Маргарет спря пред солидната дървена врата е красива резба и се обърна да го погледне.

— Искам едно да ти е ясно, Лю — рече. — Тук аз не нося отговорност за нищо. Това място е нещо повече от обикновена частна собственост.

Той я гледаше и се опитваше да разбере същността на неуловимата промяна в нея. Тя беше настъпила в момента, в който видя снимките на Джини Морис върху бюрото на Лилехамър.

Маргарет леко докосна китката му, направи опит да се усмихне, после използва бронзовото чукче. След миг вратата се отвори и на прага застана красива жена, облечена в черен вълнен панталон, кремава копринена блузка и силно вталено испанско жакетче с бродерии. Тези дрехи подчертаваха стегнатата й стройна фигура, положително нямаше да изглеждат демоде дори ако ги носеше някоя — манекенка, три пъти по-млада от жената на прага.

— Маргарет! Слава Богу, че дойде! Усмивката й беше желязна, Кроукър неволно си спомни за изстиващата кола зад гърба си, очите му изпитателно пробягаха по лицето й. Бръчиците бяха навсякъде — около очите и устата, над горната устна, по шията. Тази жена не беше пощадена от хода на времето, но при нея старостта някак не личеше, прикрита от неукротимия блясък на сините очи — умни, умеещи да прикриват мислите и едновременно е това сияйно ярки…

Само усмивката му стигаше. Кроукър веднага усети опасния огън, който се излъчваше от тази жена, едва сега си обясни страха и нежеланието на Маргарет да се връща отново тук…

— Влизай, скъпа — продължи домакинята, затвори вратата зад тях, прегърна Маргарет и я разцелува по двете бузи — така, както го правеха в Европа. — Много се радвам да те видя! След смъртта на Дом вече нищо не е както преди… Направих всичко възможно да разбера какво се е случило, притиснах дори един сенатор от Минесота, който ми дължи купища услуги, но нищо… Каменна стена.

— Мисля, че в това отношение можем да бъдем полезни една на друга — някак сковано отвърна Маргарет.

— О, скъпа, това е най-добрата новина, която чувам от седмици насам! — възкликна Рената. — Много ми се иска да знаеш отговора на въпросите, които си задавам! Дом винаги е споделял е теб!

Ръката й остана под мишницата на Маргарет, на лицето й изведнъж се появиха нови бръчки. Сякаш някой беше потопил написано със симпатично мастило послание в проявяващ разтвор…

— Но ти си в компанията на непознат човек, скъпа… Къде е Антъни?

Маргарет се обърна към него, по очите и личеше душевната борба.

— Лю Кроукър — рече тя. — Моля, запознайте се с моята втора майка Рената Лоти.

Рената любезно се усмихна, ръката й стисна Кроукър с изненадваща сила.

— Моля, заповядайте. Дъщеря ми прояви необичайна любезност. Използвала съм много имена, но във Вашингтон съм известна като Рената Лоти… Някога ме наричаха Фейт Голдони, това име ви е познато, нали, мистър Кроукър?

Господи, та това е майката на Доминик Голдони , смаяно си помисли Кроукър.

Не ги покани да се съблекат, обърна се и ги поведе през просторното антре, облицовано в крушова ламперия. Кроукър забеляза лекото й накуцване. Не беше споменала нищо за него, от начина, по който се движеше, ясно личеше, че не го счита за недъг. Напротив — беше се нагодила към него и походката й изглеждаше съвсем естествена. Минаха край затворена двойна врата, зад която се долавяха звуците на сдържано светско събиране.

— Тази вечер основните помещения са пълни с гости — подхвърли Рената. — Но аз познавам добре дъщеря си и съм сигурна, че ще предпочете спокойствието.

Прекосиха килер, наситен с приятни аромати, и се озоваха в просторна кухня с излъскани до блясък уреди. Там свещенодействаше млад готвач с бяла престилка, приведен над плодов пай, въздухът тежеше от миризмата на зехтин, червено вино и прясно запарен чай.

Рената свали от закачалката подплатен с кожа шлифер и го наметна на раменете си. Задната врата водеше към, малка градинка, засадена с билки, вляво се виждаше дървен навес с тухлени стени, обвит е лози и бръшлян, които даваха надеждна закрила срещу хладната ноемврийска нощ.

Сладките кухненски аромати отстъпиха място на острата миризма на конска пот, сено и оборски тор. Рената светна една лампа и отвори вратата на конюшнята.

Животните пръхтяха и пристъпваха от крак на крак, Кроукър отново си спомни за онзи изпълнен с халюцинации миг в колата, когато сякаш подслушваше спомените на Маргарет… Към тях се насочиха огромни, воднисто кафяви очи, в погледа им се четеше нервно недоверие. Конете усетиха миризмата им, някои от тях тихо процвилиха.