Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Кроукър се замисли. Благодарение на приключенията си с Никълъс, той беше склонен да приема и най-фантастичните неща. Вече знаеше, че дори и зад най-баналната действителност може да се крие странен и непознат за никого свят. Подобно на опитен мореплавател усещаше подводните течения, които бавно, но сигурно свързваха думите на тази жена е тревожната аура, излъчваща се от местопрестъплението. Приличаха на мигрена — неясна, необяснима, но с тежко и неподлежащо на съмнение присъствие.

— А как се връзва това превъплъщение с нещастната Джини Морис? — попита на глас той.

— Не се връзва — поклати глава Рената. — То е… как да кажа… нещо като подпис.

— Подпис ли?

— Да. Бялата сврака е свързана с жреца, а не с обекта на жертвоприношението.

Кроукър направи крачка напред, сърцето развълнувано блъскаше в гърдите му.

— Искате да кажете, че по перото можете да откриете самоличността на убиеца?

— Точно, така — кимна Рената. — Всички жреци на нунгите имат собствен символ, избран сред представителите на животинския свят… Не допускам, че някой новопокръстен е решил да избере бялата сврака точно сега… — прехапа горната си устна със ситни бели зъбчета и започна да му обръща гръб.

— Ако знаете кой е убиецът на сина ви, трябва да ми кажете! — настоя Кроукър.

— Рената прокара пръсти по челото си, сякаш искаше да отметне невидими кичурчета коса.

— Бялата сврака е символ на изключителна власт сред нунгите — промълви тя. — Чрез нея Бог разговаря с жреците, тя е свещена… А онзи, който използва нейните пера…

Думите й увиснаха във въздуха, тежки, лепкави, заплашителни… Кроукър се готвеше да каже нещо, но погледна Маргарет и стисна устни. Тя беше затворила очи, сякаш искаше да ги предпази от заслепяваща светлина.

Рената изпусна въздуха от гърдите си и продължи, вече напълно под контрол:

— Както казах, бялата сврака е символ на огромна власт. Но тази власт е опасна, почти неминуемо води до катастрофа онзи, който посмее да се възползва еднолично от нея — ноздрите й потръпнаха, сякаш доловили непозната миризма: — Според преданията на нунгите всеки, който иска да чуе гласа на Бога посредством нея, се превръща в…

— Луд — довърши изречението й Кроукър.

На лицето й отново се появи странната сърповидна полуусмивка.

— Дори в нещо по-лошо — рече, обърна се към жребеца и погали с пръст кадифените му ноздри.

— Какво може да бъде по-лошо от лудостта? — удиви се Кроукър.

— Изслушайте ме и ще откриете логиката — отвърна тя, вниманието й продължаваше да е насочено изцяло към коня. Сякаш докосването до меките ноздри й помагаше да се измъкне от мрачните предчувствия, връщаше спокойствието в душата й. — Онези, които искат да се превърнат в богове, постепенно губят своите човешки качества, губят всички чувства, които ги свързват със света на обикновените хора… Бавно и незабелязано затъват в света на сенките, оттам все още могат да влияят върху съдбата на живите хора, но самите те остават безчувствени… Превръщат се в живи мъртъвци… — очите й се спряха върху лицето му: — Тук опираме до мистичните имена, с които хората назовават подобни същества: вампири, зомбита, призраци…

Очите на Рената блестяха като скъпоценни камъни, Кроукър имаше чувството, че отвъд тях се очертават контурите на един непозната опасен свят…

— Човекът, извършил тези убийства, няма нищо общо с обикновените хора — приключи тя, поколеба се за миг, после добави: — Затова не може да бъде открит е обикновени средства…

— Аз искам не само да го открия, аз искам да го спра! — тръсна глава Кроукър.

— Страхувам се, че това е невъзможно.

— Не съм съгласен!

— Вие не сте го виждали — иронично се усмихна Рената. — Ние с вас и Маргарет поддържаме живота си благодарение на животинската плът и семената, които посаждаме в земята. Но този човек е съвсем различен от нас, в това можете да бъдете сигурен. Той черпи сили отдалеч по-ефимерни източници…

— Но е смъртен, нали?

Рената не отговори веднага, очите й отново изгубиха цвят.

— Ако вкарате куршум в мозъка му или пронижете сърцето му с нож, той ще умре… В този смисъл наистина е смъртен. Но той е месулет, а това означава, че ако не успеете да го убиете веднага, с вас е свършено…

— Искате да кажете, че и ранен може да действа по-добре от мен…

— Искам да ви кажа само едно — никога не забравяйте това, което ви разказах за бялата сврака и нейната тайнствена сила… — очите на Рената се сведоха към снимката със Стълбицата на душата, после отново се заковаха върху лицето на Кроукър: — Не ми изглеждате настроен скептично…