Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Очите на Кроукър внимателно обходиха помещението.

— Странно — рече той. — Там има пистолет…

Рената се извърна към кобура от груба кожа, окачен на насрещната стена.

— Това е колт, поддържам го в безупречно състояние — обясни тя. — Купих го в годината, в която построих конюшнята. На около две мили оттук видях кон, със счупен крак, чийто собственик напразно търсеше оръжие, за да прекрати мъките му… Тогава си дадох дума моите коне никога да не страдат по този начин…

Кроукър внимателно я наблюдаваше, умът му съпоставяше току-що получената информация с безспорно елегантното й женско излъчване.

— Честно казано, вие ме изненадахте — промърмори след известно време той.

— О, така ли?

— Бях останал с впечатлението… също като агентите на ФБР, че Фейт Голдони е починала… С очите си видях ксерокопие от смъртния акт, приложен към досието на фамилията Голдони…

— Това е абсолютно вярно — отвърна Рената. — Аз действително умрях преди няколко години… По-скоро умря Фейт Голдони. Роди се Рената Лоти, установи се тук, на хвърлей място от Капитолийския хълм и влиянието й несъмнено се чувстваше… — облегна се на една от клетките, гъвкавите й пръсти докоснаха главичката на забит в гредата пирон. Тялото й очевидно не познаваше артрита. — Смяната на самоличността не е нещо ново за мен. По време на Втората световна война бях в армията под името Фейт Соухил…

— Ако всичко това е истина, защо го споделяте с мен? — поклати глава Кроукър. — Федералните агенти може и да не са в течение, но аз все пак работя за тях…

— Първо, защото вие не сте федерален агент — отвърна Рената. — Второ — защото аз зная кой сте вие! — блестящите сини очи се преместиха върху лицето на Маргарет. — Трето, защото дъщеря ми ви е довела тук… — издаде тих гърлен звук, конете наостриха уши: — Нещо, което не си е позволявала дори със съпруга си.

На Маргарет очевидно й дойде до гуша от тези приказки. Извади от чантата си навита на руло дебела хартия и я подаде на Рената. Кроукър видя, че това е снимка.

По-възрастната жена пое снимката и надникна в очите на доведената си дъщеря, очевидно истински заинтригувана от причината за неочакваното й посещение.

— Джини Морис — сковано поясни Маргарет. — Трупът й е бил открит редом е този на Дом… На челото й е изрязан вертикален полумесец…

— Велики Боже! — тихо възкликна Рената. — Сега разбирам защо си дошла! — тялото й се отдели от дървения стълб, пръстите забързано започнаха да разгъват фотографията.

— Предполагам, че знаете коя е Джини Морис — подхвърли Кроукър.

— Синът ми нямаше тайни от мен — отвърна Рената с глас, в който се долавяше тежестта от споделеното доверие. — Той беше изключителен човек, във всяко едно отношение… — очите й проблеснаха по посока на Кроукър: — Не зная какво мнение сте си създали вие, но той беше човек, за когото думата вярност означаваше всичко! Сексуалните му забежки нямаха никакво значение! — на лицето й се появи лека усмивка: — Но за кого от нас имат?

Кроукър я гледаше по начина, по който го бяха учили да наблюдава потенциалните заподозрени. По гърба му пробяга странна тръпка, някак изведнъж беше убеден, че тази жена знае за сексуалната му близост с Маргарет.

— Върху тялото има и други особени следи — промълви Маргарет.

Рената извади снимката и заби поглед в обезобразения труп, насечен на седем хоризонтални части. От най-долната рана стърчеше перото на рядко срещащата се бяла сврака.

— Познато ли ви е нещо на тази снимка? — попита Кроукър.

Рената продължаваше да гледа трупа, изражението на лицето й беше напълно непроницаемо. Конете усетиха напрежението в атмосферата и неспокойно се размърдаха. Вероятно надушваха предстоящата буря.

— Стълбицата на Душата… — промълви най-сетне тя.

— Моля? — приведе се напред Кроукър.

— Част от ритуал, извършван от хора, които наричат себе си „месулети“ — поясни Рената. — Магьосници, използващи особена форма на хипноза, съществували още преди появата на китайската цивилизация… Според някои учени те са били циклади 5 5 Народност, обитавала южното крайбрежие на Средиземно море три хиляди години преди Новата ера. — Б.пр. , други твърдят, че са преки наследници на Титаните… — сви рамене и посочи снимката: — Виждате, че има седем срязвания… Според митологията на месулетите, човешката душа преминава през седем жизнени фази, преди да премине в отвъдното. Техните жреци прибягвали до тези срезове върху телата на тежко болни, Стълбицата трябвало да помогне на душите им да продължат пътешествието си в живота.