Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Полковникът спря под старо вишнево дърво и бавно се обърна с лице към него. Над главите им сияеше прекрасен ефимерен облак, сякаш бяха богове, изправили се на връх Фуджи да обсъдят съдбата на простосмъртните в краката си.

— Вие не сте самоубиец, сигурен съм в това — поклати глава той. — Изправени сме срещу Алба и неговия „капо“ в Щатите, които действат в широк мащаб и, трябва да признаем, доста успешно… Не само в областта на контрабандата, но и сред бойците на Якудза… Евентуалният брак между Якудза и американската мафия е това, от което трябва да се опасяваме. Това е нашият основен проблем. Машинациите на Уилоубай са само част от една широка конспирация. Ние сме длъжни първо да уточним нейните мащаби, а едва след това да решим какви трябва да бъдат ответните мерки.

— Предполагам, че е дошло времето да посетя Алба…

— Не — поклати глава полковникът. — Това ще бъде грешка. Все още не знаем кой е приятел и кой — враг.

Продължиха разходката си. Слънцето изгря и започна да затопля раменете им, хладният ветрец неусетно затихна. Полковникът замълча, тъй като се разминаваха с двама въоръжени бойци. Насреща им се затича дете, шепите му бяха пълни с вишневи цветчета, събрани от тревата. Вдигна ръце над главата си, цветовете се посипаха като снежинки, смехът му беше весел и жизнерадостен…

— Най-разумната линия на поведение ще бъде една среща с Джони Леонфорте — продължи мисълта си полковникът, когато отново останаха сами. — От вашата информация стигам до заключението, че той е единствената слаба брънка в тази верига. Затова трябва да направим опит да я счупим.

— Вероятно ще се наложи употребата на сила…

Лицето на полковника беше мрачно и тържествено.

— Оками-сан — тихо, но отчетливо промълви той. — За нас е жизненоважно да разберем в каква ситуация се намираме. Защото от нея зависи бъдещето на вашата родина, а може би и на моята!

Оками се зае с избора на времето и мястото за срещата с изключително внимание. В продължение на три дни се превърна в сянка на Джони Леонфорте, разучи всичките му маршрути. В крайна сметка реши да го пресрещне по пътя за апартамента на Фейт Соухил.

Бързо откри, че Джони избягва да се ангажира вечер, очевидно запазил тъмната част от денонощието за незаконния си бизнес. Изправен в сянката на отсрещния вход, той изчака спирането на джипа, стисна дръжката на „вакизаши“ — дългия нож с леко извито острие, после притича през уличното платно.

— Джони!

Главата на Леонфорте се извъртя толкова рязко, че прешлените му пропукаха.

— Ти? — присви очи той, на лицето му се изписа заплашителна гримаса. — Нали ти казах, че…

Дясната ръка на Оками се стрелна напред, ударът попадна в слънчевия сплит на Леонфорте и блокира нервните възли, скрити под пласт от мускули.

— А-а…

Американецът се задави, тялото му политна напред. Едната му ръка се вкопчи в облегалката на джипа, другата трескаво потърси дръжката на тежкия офицерски пистолет 45-и калибър. Оками спокойно натисна с пръсти една точка близо до рамото, цялата дясна страна на Леонфорте стана безчувствена.

Измъкна го от джипа и го побутна към тясната странична уличка, ветровита и абсолютно пуста по това време на нощта. Опря го на бетонната стена, удари му няколко плесника и зачака очите му да се прояснят.

— Съжалявам, че се налага да те пообработя, приятел — промърмори и заби коляно в слабините на Леонфорте.

Този път повръщането беше неизбежно. Оками отскочи настрана. Изчака малко, после дръпна жертвата си на чисто.

— А сега ще ми разкажеш какво става — заплашително изръмжа той.

— Върви по дяволите!

Крошето улучи Леонфорте точно в скулата, главата му се отметна назад и звучно издрънча в стената. От устата му се откъсна протяжно стенание, очите му се насълзиха.

— Ще те убия! — просъска с разкървавени устни той. — Бъди сигурен в това!

— Виждам, че наистина изгаряш от желание да го сториш! — отвърна Оками, тикна пистолета 45-и калибър в ръката му и отстъпи крачка назад. Пръстите му леко докосваха дръжката на „вакизаши“. — Хайде, опитай!

Въпреки тежките удари, които получи, Леонфорте се оказа бърз като светкавица. Дулото на пистолета се стрелна нагоре, пръстът му без колебание обра луфта на спусъка. Но Оками вече беше извън обсега на оръжието, върхът на ножа му меко потъна в кожата над адамовата ябълка на противника.

— Хайде! — тихо прошепна той. — Натисни го!

Леонфорте го изгледа отблизо, очите му се проясниха като на човек, който току-що става от сън.