Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Години по-късно, когато баща му беше убит, Оками мълчаливо коленичи край леглото и зачака пристигането на майка си. Не пусна вътре никого от доверените му хора, но не можеше да им попречи да останат около къщата и да го пазят. По-късно даде заслуженото на всички, които имаха задължението да пазят баща му, но не бяха го сторили. Но в онзи миг просто стоеше с наведена глава, стискаше студената ръка на баща си в своята и въпреки неподходящия сезон усещаше в ноздрите си меката, сладка миризма на разцъфнала вишна.

Сега крачеше под разкошните цветове и вдъхваше аромата им с пълни гърди, душата му се разкъсваше от противоречиви спомени. От време на време хвърляше кратки погледи към полковника, който мълчаливо продължаваше да прелиства секретните сведения.

— Ако предадете тези неща направо на Макартър… — започна той, но полковникът рязко го прекъсна:

— А защо мислите, че той вече не е в течение на плановете на Уилоубай?

Оками нямаше отговор на този въпрос.

— Тук, сред разцъфналите вишни, ние не трябва да бързаме — тихо добави полковникът. — Нека просто се насладим на невероятната им красота… — напълни гърдите си с въздух и бавно го изпусна, а Оками отново се изпълни с уважение към този странен чужденец.

— Зная на какво са способни тези хора — тихо продължи полковникът. — Зная, че те са дали заповедта за екзекуцията на вашия брат…

— Той беше пацифист — задавено промълви Оками. — И беше по-смелият от нас двамата… Защото открито говореше за неща, които аз чувствах дълбоко в сърцето си, но нямах смелост да изкажа на глас…

— Именно там е била грешката му — поклати глава полковникът. — В онези времена е било глупаво да изразяваш собственото си мнение…

— Не, вие не разбирате — поклати глава Оками. — Той просто беше верен на себе си, истински герой… — гласът му натежа от горчивина: — А мен окичиха с ордени… Смешно, защото всичко, което вършех, беше продиктувано от страх… Моят командир несъмнено щеше да ме разстреля в гръб, ако бях отказал да изпълня заповедта му… Може би точно така трябваше да стане…

Помълча малко, а после, вероятно под влиянието на алкохола, тихо попита:

— Не се ли интересувате защо би трябвало да рискувам куршум в гърба?

Полковникът спря и взе празната бутилка от ръцете на Оками.

— Зная защо — тихо промълви той. — Заради славата…

Очите на Оками се напълниха със сълзи, сърцето му се сви. Стиховете, написани от младия пилот камикадзе мигове преди смъртта, докоснаха струни, скрити дълбоко в душата му. Можеше да си позволи тези сълзи, защото беше в компанията на истински приятел, беше и пиян… Можеше, а дори и трябваше. От време на време човек трябва да намира отдушник за напрежението и мъката, които се трупат в душата му.

— Генерал Макартър не може да намери оправдание за действията на Уилоубай — промърмори той и изтри с юмрук сълзите от лицето си. Хладният и чист въздух бързо проясняваше главата му, алкохолното опиянение изчезваше, макар че той отчаяно искаше да го задържи. — В исторически момент като този ремилитаризацията на Япония би означавала пълен дипломатически провал за вашата страна и икономическа катастрофа за моята… Ако Япония не успее да изгради нова икономическа база за своето развитие, за нас бъдеще в този свят няма!

— Съгласен съм — кимна полковникът. — Вярвам, че и Макартър си дава сметка за това… — сключи ръце зад гърба си и продължи: — Но ние все още не знаем произхода на тази информация, а също и онези, които биха я ползвали… Кой е врагът ни, Оками-сан? Аз не мога да го видя, подозирам, че и вие също… Но той несъмнено е силен, на негова страна действат стотици, дори хиляди хора…

— Не виждам смисъла от подобни разсъждения — раздразнено отвърна Оками. — Трябва веднага да идете при Макартър и…

— Не става, приятелю — поклати глава полковникът. — Действително трябва да направим всичко възможно, за да провалим плановете на Уилоубай, но по заобиколен начин… Макартър никак не обича скандалите между своите подчинени, стигат му проблемите с президента и Съюзниците… Няма да позволи да бъде хвърлено петно върху него, а и ние трябва да разберем срещу какво точно сме изправени. Я ми кажете, Оками-сан, вие бихте ли извадили своята катана, ако сте сляп, глух и ням?

— Ако се наложи, ще го сторя! — заядливо отвърна Оками. Сърцето му гореше от алкохолното опиянение и желанието за отмъщение.