Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Какво… — дрезгаво започна той, преглътна с мъка и добави: — Какво искаш от мен?

— Искам да науча с какво се занимава Винсънт Алба.

— Вини? — озадачено примигна Леонфорте. — Но той е един шибан бодигард и нищо повече!

— Не, момчето ми — поклати глава Оками. — Той е тук, за да не направиш някоя беля!

— Ти си се побъркал! — отвърна Леонфорте, но личеше, че започва да съобразява.

Може да е луда глава и да се пали лесно, но съвсем не е глупав, каза си Оками.

— Значи и Джак Донахю се е побъркал — рече на глас той. — Защото от него го чух…

— Мадона! — възкликна Леонфорте, после тялото му се разтърси от смях. В очите му се появиха сълзи, плюеше кръв, но се смееше. Болката от получените удари му пречеше да диша, но смехът не преставаше, скоро започна да се доближава до ръба на истерията.

Оками почувства, че това трябва да се прекрати, ръбът на дланта му се стрелна напред и улучи американеца в основата на носа. Онзи се стовари като чувал с картофи, Оками отвратено поклати глава и бързо се отдалечи по пустата уличка.

Фейт Соухил вероятно беше изненадана от посещението му, но лицето и не издаде нищо.

— О, господин Оками, заповядайте — усмихна се тя и се дръпна навътре.

Оками прекрачи прага и затръшна вратата зад гърба си. Фейт Соухил беше в униформа, очите му с учудване пробягаха по звездичките на майор върху петлиците на куртката и. Всичко в тази жена предизвиква любопитство, въздъхна в себе си той.

— Едно питие? — попита тя и тръгна към ниската масичка за сервиране. — Не знам как е при вас, но моя ден беше отвратителен… — ръцете й сръчно се заловиха за работа: — Язвата на генерала се отвори в шест часа сутринта, кървенето е такова, че сигурно става въпрос за действието на някоя амеба… Вътрешностите му са направо ужас!

Подаде му чаша уиски, чукна я със своята и подви крака на ниския диван. Преди това изрита униформените обувки от краката си.

Той усети сексуалното й излъчване, даде си сметка, че то е предназначено специално за него. Тръсна глава, за да се концентрира, после попита:

— Къде е шефът? Имам предвид Алба…

Фейт хладно го изгледа.

— Няма го.

— Ще го почакам — рече Оками и остави чашата си настрана. Ръката му изтръпна от леденото докосване. — Долу се натъкнах на Джони… Не изглежда особено добре.

Фейт напрегнато се надигна:

— Какво му сторихте?

Дали в красивите й очи не се мерна страх?

— Каквото трябваше — промърмори. — А и Джони си го просеше…

Фейт се изправи, погледът й се насочи към вратата.

— Молете се на Бога да сте го убили! — процеди тя. — Защото, ако в тялото му има дори искрица живот…

В същия миг вратата с трясък отскочи на пантите си, на прага застана Джони Леонфорте с пистолет в ръка, окървавен и потен.

— Оками, копеле мръсно! — ревна той. — Прочети си шибаната молитва!

Оками престана да мисли. Освободи тялото си, остави го да потъне дълбоко в могъщия инстинкт на самосъхранението. И то реагира светкавично, подчинявайки се автоматично на усвоените след дългогодишни тренировки защитни похвати. Полетя с главата напред и се озова зад ниския диван още преди Фейт да успее да извърне глава.

— Джони…

— Млък! — изгледа я кръвнишки Леонфорте. — Какво правите тук с тоя тип? Кроиш планове срещу мен като с онова мръсно шпионче Алба, или се готвиш да го изчукаш?

— Не ставай глупав!

Това не биваше да го казва.

— И в двата случая сметката плащам аз! — изрева извън себе си Леонфорте, от устата му се разхвърчаха слюнки. — Махай се от пътя ми, Фейт! Иначе и тебе ще те надупча!

Опитът й да го успокои беше безнадеждно закъснял.

— Джони, спри и ме изслушай! — примоли се тя. — Между Оками и мен няма абсолютно нищо! Ако се успокоиш, аз ще…

— Ще се успокоя, когато замръзне казанът на Ада! — изръмжа Леонфорте и натисна спусъка. Веднъж, втори път…

В облегалката на дивана се появиха две димящи дупки с грозно назъбени краища. Миг преди това Оками успя да дръпне Фейт зад прикритието му, но третият куршум потъна в лявото й бедро.

От устата й се изтръгна дрезгаво стенание, стиснатите й зъби изскърцаха от болка.

Оками я натисна към пода, пропълзя няколко сантиметра и предпазливо надникна иззад ръба на временното си укритие. Леонфорте стоеше широко разкрачен, стиснал е две ръце дръжката на тежкия револвер. Видя лицето на Оками и отново натисна спусъка. Куршумът бръмна на милиметри от лявото му ухо, чувството не беше от най-приятните.

— Няма да се измъкнете, скапаняци! — ревна отново Леонфорте. — Ще ви пръсна мозъците и на двамата!