Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Закъснявам — каза оттатък тънката преграда Соухил. — Давай стоката.

Гласът и прозвуча доста по-високо и Оками си даде сметка, че е пристъпила към вратата.

— Ето — отвърна Донахю. — Последни новини от петнадесетчленната групичка на Уилоубай… Алба положително ще си умре от кеф!

Зад вратата се разнесе шумолене, Оками се обърна и изтича към стълбата. Беше стигнал средата й, когато токчетата на американката започнаха да чукат по дъските на горния етаж.

Изчака появата й на черната лакирана скамейка в преддверието и почтително се надигна:

— Добър вечер, госпожице Соухил.

— А, вие сте Микио Оками — спря се тя. — Помня ви.

— Това е чудесно — усмихна се Оками. — Питам се дали не бихте приели да изпием по чашка някъде…

— Изключено — отвърна Фейт и несъзнателно полипа дебелия илик под мишницата си. — Страхувам се, че отдавна съм закъсняла, а Джонатан никак не обича да чака…

— Може би искахте да кажете Винсънт Алба? — присви очи Оками.

Фент видимо пребледня.

— Е, добре… — промърмори. — При създалите се обстоятелства бих могла да ви отделя няколко минути…

Оками я поведе към входа на кръчмата на отсрещния тротоар, маркиран от ярката светлина на черен фенер. Вътре беше шумно и толкова задимено, че барът в дъното на тясното помещение почти не се виждаше. Оками невъзмутимо започна да си пробива път натам, поръча два скоча, без да пита Фейт за предпочитанията и, после я побутна към единственото свободно сепаре в ъгъла.

— Двамата с Алба си имате добър бизнес, а? — попита той в момента, в който се настаниха един срещу ДРУГ.

— Моля?

— Може би си лягате заедно зад гърба на Джони…

— Може би и луната е направена от мухлясало сирене — изсмя се в лицето му Фейт. — Тоя тип е истинска маймуна!

— Но вие работите за тази маймуна.

Фейт изви глава, теменужените й очи попиха пастелните тонове на задимената кръчма.

— Или сте ясновидец, или имате страхотно дълги уши — усмихна се тя.

— Какво е това, което той има, а Джони — не? — не й обърна внимание Оками.

— Алба ли? Той е абсолютно лоялен човек и знае как да изпълнява заповеди — Фейт вдигна чашата си и отпи глътка уиски. — А Джони е избухлив тип, луда глава… Плановете му невинаги съвпадат с реалната действителност…

— Значи Винсънт Алба изпълнява ролята на укротител, така ли?

— И така може да се каже — кимна тя.

През следващите няколко минути Оками беше зает да оглежда жената насреща си. Беше изключително красива, с овално лице и котешки очи, които му напомняха за една от любимите гейши, вече покрита от пепелта на забравата. Безспорно най-силното й качество обаче беше умението да води разговор, дори несъмнената й красота отстъпваше пред него.

— За кого работи Алба?

— В момента е по-добре да не знаете това — отговори тя с такъв тон, че Оками неволно млъкна.

Изчака няколко секунди, после подхвърли:

— Може би трябва да задам този въпрос на майор Донахю…

Пое удара, без да мигне и Оками неволно и отправи поглед, изпълнен с уважение.

— Доколкото усещам от насоката на нашия разговор, ние с Винсънт май ще се сдобием с нов партньор… — веждата й едва доловимо се повдигна.

— Толкова лесно?

— След като си в Рим, трябва да се кланяш на папата… — сви рамене тя, забеляза недоумението в очите му и добави: — Работим на чужда територия, това ни поставя в неизгодно положение. А ако наистина вдигнете шум около Донахю, с нас е свършено… Логично е да стигна до най-правилното решение. По-добре две трети, отколкото нищо…

Той се замисли за момент, после попита:

— Какво прави Алба с информацията за военнопрестъпниците на Уилоубай?

— Доколкото зная — абсолютно нищо. Просто я препраща в Щатите.

— И никой от вас не знае за какво се използва тя, така ли?

— Не.

Подобно развитие на разговора нямаше да го отведе доникъде. Въздъхна и я погледна в очите:

— А какво ще стане, ако опра револвер в слепоочието на Алба и му задам същия въпрос?

— Господи, вие, бандитите, всичките сте еднакви! — презрително изсумтя Фейт и очите и потъмняха. — Въртите, усуквате и все до оръжието опирате!

Оками протегна ръка:

— Дайте да видя какво ви предаде Донахю!

Фент го погледна с интерес, сякаш едва сега си даваше сметка с кого разговаря. После въздъхна и сложи плика на масата.

— Май не ми остава друг избор…

Прегледа набързо разузнавателните материали, преписани от Донахю. Оказа се, че Уилоубай наистина е едно много заето момче. Бившият шеф на военното разузнаване към Генералния щаб генерал-лейтенант Арисуе и няколко от най-способните му офицери вече бяха преминали към прословутата разузнавателна централа Г-2 и заливаха Уилоубай е подробна информация за придвижването на съветските войски в Далечния изток и други разузнавателни сведения. Полковник Такуширо Катори — бивш началник на Първа секция към оперативното командване на Генералния щаб, в момента отговаряше за демобилизацията в цяла Япония. Тази информация беше страшна. Един военнопрестъпник отговаря за издирването на други военнопрестъпници и предаването им на правосъдието. А друг е начело на тила и ако плановете на Уилоубай за ремилитаризация на Япония се превърнат в действителност, именно той ще издава повиквателните…