Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Даде ми го един познат от Тохо — отвърна Оками. Това беше наименованието на специалното полицейско подразделение, което се занимаваше с анализ на престъпността и беше толкова могъщо, че дори главатарите на Якудза се страхуваха от него.

— Значи полицията разполага с улики срещу Сейзо-сан, така ли?

Оками отбеляза, че пропусна да го нарече „чичо“, но си замълча. Искаше да види как ще му се отрази, ужилването.

— Това би довело до пълен хаос в организацията… — замислено, сякаш на себе си, промълви Мицуба. — Особено ако Сейзо-сан бъде прибран на топло… — вдигна глава и закова блестящите си очи в лицето на Оками: — Искам да ви призная нещо, Оками-сан. От известно време насам ми се струва, че дългосрочните планове на Сейзо-сан са доста… как да кажа… недалновидни… Твърдо се обявих против някои от решенията, които бяха взети напоследък… — очите му останаха заковани в лицето на Оками, и двамата знаеха за какво става въпрос — за решението да бъде премахнат старият оябун.

— Благодаря за откровението — кимна най-сетне Оками. — Все пак ми се струва, че можем да спасим част от плановете ни за бъдещото обединение… — после стана на крака и това беше знак, че разговорът е приключил.

Един час по-късно същият сценарий се повтори пред Катцуодо Козо — втория екзекутор на фамилията Ямаучи. Той беше едър мъж е груби и безцеремонни обноски, които му бяха спечелили почти толкова врагове, колкото бяха и почитателите на изключителния му ум… За разлика от Мицуба, той дойде сам.

Остани безмълвен по време на прожекцията, очевидно разбрал играта на Оками. След като камерата угасна, въздъхна и се облегна назад.

— Знаете ли, двете момчета, които застреля Сейзо-сан, са убийците на баща ви…

— Физическите убийци — натъртено рече Оками. — Но те са действали по заповед на Сейзо-сан, нали?

Козо се замисли само за миг.

— Не вярвам Сейзо-сан да е решил да ги накаже — поклати глава той. — Това очевидно е било част от сделката му с вас.

— Нов съюз се създава само когато старите сметки са уредени — отвърна Оками.

Козо преплете пръсти, очите му останаха сведени към масата.

— Очевидно Сейзо-сан е допуснал сериозна грешка — каза най-сетне той. — Не зная какво е мнението на Мицуба, но според мен фамилията Ямаучи трябва да върви по собствен път, който несъмнено е сходен с този на фамилията Оками…

Добре казано, призна в себе си Оками.

— Очакват ви бурни дни — каза на глас той. — Много от ръководните личности в клана Ямаучи несъмнено ще се обявят против вашите разсъждения… А тази буря лесно може да се разпространи и върху други кланове… Може да се стигне дори дотам, че оябуните да вземат колективни защитни мерки… Според мен това няма да бъде от полза за клана Ямаучи, особено за онзи, който иска да получи властта…

Наведе се напред и допълни чашите с уиски.

— Фамилията Ямаучи е в безпътица — добави.

— Искрено се надявам този процес да бъде прекратен, кланът отново да стане такъв, какъвто е бил винаги… В момента обаче той представлява заплаха. Не само за клана. Оками, но и за всички останали фамилии… Мога да ви уверя, че ще сторя всичко необходимо, за да възстановя старото положение на стабилност и сигурност!

Уверил се, че Козо го разбира много добре, той вдигна чашата си и я допря до неговата по западен маниер, на лицето му се появи подобие на усмивка:

— Да пием за стабилността!

Една седмица по-късно анонимно телефонно обаждане изпрати полицията в жилището на Мицуба Ямаучи. В дневната бяха открити труповете на Сейзо Ямаучи и неговия племенник. От положението им и от раните в тях полицейските експерти стигнаха до заключението, че двамата якудза са се избили взаимно, вероятно след остър спор. Една-две подробности от мястото на кръвопролитието не съвпадаха напълно е подобна версия, но никой не изпитваше особено желание да се задълбочава в тях. В крайна сметка двама бандити си бяха видели сметката, какво по-хубаво от това? Много от полицейските началници хранеха тайната надежда, че между клановете на якудза ще избухне унищожителна война, а абсолютно всички, без изключение, бяха убедени, че това е единственият начин за премахване на организираната престъпност в страната…

Последваха дни и седмици на нови кръвопролития. На различни места из Токио намираха труповете на бойци и лейтенанти от клана Ямаучи. В крайна сметка Катцуодо Козо отстрани всички свои противници, никой вече не оспорваше властта му. Оками правилно беше предвидил, че кръвопролитието ще изнерви другите оябуни, ще ги накара да обмислят съвместни действия за възстановяване на мира в рамките на Ямаучи. Но той не забрави обещанието, което беше поел пред Козо, и направи всичко възможно да му осигури достатъчно време за стабилизиране на властта.