Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

На погребението Оками стоеше между майка си и чичо си, душата му тръпнеше от мъка. Две седмици по-късно попадна случайно в един бар заедно със своята приятелка. Стана така, че дочу разговора на групичка млади бойци якудза, здравата наквасени със саке. Двама от тях се оказаха физическите убийци на баща му, които шумно се хвалеха за начина, по който бяха проникнали в къщата.

На следващата сутрин Оками откачи от стената бащината катана и я скри под дългия си шлифер. Отиде в кантората на чичо си и поиска да го види. Почака петнадесетина минути, после го поканиха да влезе. Чичо му, възбуден и доволен от току-що сключените сделки, започна да го представя на присъстващите якудза с широка усмивка на уста. Славолюбив и мнителен, той обичаше да се движи с голям антураж, представяше си, че е един от славните феодални владетели от миналото, управлявали страната с огън и меч.

Оками се поклони на присъстващите според традициите, после се насочи към чичо си, който седеше зад масивно бюро с протегната ръка. Онзи го попита какво иска, самодоволната усмивка не слизаше от лицето му.

Оками направи крачка напред, измъкна катаната изпод полите на незакопчания шлифер и отряза главата му с един-единствен, силен и точен удар, пред очите на вцепенените от ужас телохранители.

Бликна фонтан от кръв, който попречи на двама от най-близко застаналите мъже да реагират. Обезглавеното тяло на чичото се разтърсваше като от електрически ток, самата глава изтропа върху писалището. В отворените очи се четеше недоверие, устните продължаваха да се усмихват…

Оками заби дръжката на катаната в носа на първия от телохранителите, вторият получи дълбока рана в рамото. Пистолетът му изтропа на пода, от устата му се откъсна протяжен вой, тялото му се сгърчи и започна да се свлича сред локва кръв.

Останаха още двама, в ръцете им проблеснаха сабите. И дума не можеше да става за използването на огнестрелно оръжие; човекът, който би стрелял в Оками при подобни обстоятелства, веднага ще изпадне в немилост, ще бъде отстранен от достопочтеното братство Якудза и ще свърши живота си самотен, без подслон и без чест…

Оками направи светкавичен финт надясно, но тялото му полетя наляво, през писалището на чичо му. Сви крака и замахна с катаната, острието й се плъзна през гърдите на третия телохранител. Разхвърчаха се косми, парченца плат и разкъсана тъкан. Човекът изпусна сабята, парализираните му пръсти безсилно потрепваха.

В момента на приземяването си усети някакво изтръпване, извърна се към последния противник, прониза го остра болка. Беше ранен, но нямаше време за размисъл. Отскочи встрани, избягвайки повия удар, отпусна се ниско до пода и нанесе рязък ритник в коляното на противника. Едновременно е това се гмурна под обсега на сабята му и стовари дръжката на своята в слепоочието му. Дръпна се рязко настрана, острието на катаната потъна в гърдите на зашеметения бодигард, тялото му бавно започна да се свлича към пода.

Това беше начинът, по който Микио Оками стана оябун на бащиния си клан.

Преди да напусне кланицата, в която се беше превърнала канцеларията на чичо му, Микио вдигна главата за влажната коса и я отнесе със себе си. Окачи я на кожено въже пред къщата си и тя остана там в продължение на няколко седмици. Кран нея минаваха всички, които бяха повикани на среща — лейтенантите на собствения му клан, оябуните на съперниците…

Последен беше привикан Сейзо Ямаучи. Як мъжага с широки рамене и тясно, издължено лице, той беше изявен противник на вълната от млади и безскрупулни типове, която заливаше достопочтеното братство, но това съвсем не му пречеше да завзема нови и нови територии, изтръгвайки ги от ръцете на старите оябуни, обърнали се за помощ към него.

Двамата убийци, чийто разговор Оками беше подслушал в онзи бар, бяха именно от неговия клан.

Сейзо Ямаучи влезе в двора, спря се пред спаружената глава и дълго я гледа. На лицето му се появи, гримаса на отвращение, главата му леко се поклати. Сякаш наблюдаваше творбата на художник авангардист, която предизвикваше неодобрението му.

— Живеем в отвратително време — промърмори той, след като приключи с ритуалните поздрави.

— Напълно съм съгласен с вас — кимна Оками и пристъпи към печката, за да приготви чай. Усещаше напрежението на по-възрастния мъж, правеше всичко възможно да контролира собственото си безпокойство. Предстоеше сложна игра, можеше да очаква всякакви изненади…

Мълчаха, докато ситно нарязаните листенца паднаха на дъното на чашите, а горещата вода ги превърна в бледозелена течност. Оками изчака Ямаучи да опре чашата до устните си и едва тогава взе своята. Възрастният оябун кимна с глава, доволен от вниманието, което му беше оказано.