Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Кроукър кимна с разбиране:

— Тогава й дай време, Ник — въздъхна, в гласа му се промъкна нотка на облекчение: — Добре е, че поне няма да мислим повече за сенатора Бейн… Силата му се стопи заедно със смъртта на Червената кралица. На Фейт Голдони не й беше трудно да обедини досегашните му врагове, внезапно набрали кураж…

— Но „Годайшу“ е непокътнато — поклати глава Никълъс. — Имам предчувствието, че нашите действия само са го одраскали… Къде е Оками? Какво му се е случило? Нанги е убеден, че той е жив. Опасността продължава да съществува, особено за него, затова трябва да намерим отговорите на немалко трудни въпроси…

Навън валеше сняг, изтичаше последният ден от годината. Предстоеше празничната нощ, времето на обновлението… При такива празници всичко е възможно…

— Много бих искал да зная какво са кроели Оками и Доминик Голдони — въздъхна Кроукър.

— Нямаме избор — поклати глава Никълъс. — Трябва да търсим отговор на загадката по данните, с които разполагаме.

— Ако можем…

— Мисля да започна с Тецуо Акинага, Акира Шоза и Томоо Козо — тримата оябуни от Вътрешния съвет на Якудза. Един от тях е организирал заговора за убийството на Кайшо. После ще се заема с „Авалон ЛТД“. Те търгуват с всички видове оръжие, главно от руски и китайски произход. В това няма нищо необичайно, но аз се безпокоя от факта, че в офертите им фигурира и американският изтребител Ф-15…

— Това трябва да е работа на Уоксман, тоест на Червената кралица — подхвърли Кроукър. — За него не е било особено трудно да осигурява подобни доставки…

— Точно така — кимна Никълъс. — Надявам се, че само той е бил в състояние да го прави.

Кроукър допълни чашата си с кафе от каничката-термос.

— Защо според теб Доминик е казал на До Дук, че ти си Нишики? — попита той.

— Кой знае? — сви рамене Никълъс. — Може би Оками му е внушил, че аз съм Нишики, опасявайки се именно от това, което се случи… Оками е знаел, че само аз съм в състояние да спра До Дук.

Очите му се насочиха към снега зад прозореца. Зимната тишина се промъкваше неусетно, като малки облачета, скриващи звездите под тънката си пелена…

— В момента, най-много се безпокоя от „Факел 315“ — промърмори той. — Не съм престанал да го правя от момента, в който открих този код върху софтуера на „Авалон“ в Париж…

— И аз си мисля за него — призна Кроукър. — Още като го спомена пред мен, останах с впечатлението, че става въпрос за някакво секретно оръжие, вероятно все още в експериментален стадий, до което се опитват да се докопат… Ако случаят наистина е такъв, готов съм да заложа всичките си спестявания, че става въпрос за американска техника.

— Съгласен съм — замислено кимна Никълъс. — Но има и друга вероятност, която не трябва да пропускаме… — пръстите му замислено забарабаниха по облегалката на стола: — Ами ако цифровата индикация 315 не е номер, а краен срок? Трети месец, петнадесето число… Това значи средата на март, нали? — от устата му се откъсна тежка въздишка: — Ех, защо Оками не е тук сега! Сигурен съм, че знае какво означава „Факел 315“!

— Според Нанги той се опитва да ни насочва отдалеч — отбеляза Кроукър.

— Така е. „Авалон ЛТД“ го доказва. Не трябва да забравяме и международния трафикант на оръжие Тимъти Делакроа — онзи, за когото се споменава в информацията на Харли Гоунт. Според Харли, Делакроа твърди, че „Сато“ е един от редовните му доставчици… Което значи, че в тази работа е замесен покойният Винсънт Тин.

Размениха си продължителни погледи, натежали от спомени.

— Изпрати ли Маргарет? — попита Никълъс.

— Късно снощи я качих на самолета — кимна Кроукър.

— Сигурен ли си, че постъпи правилно? — внимателно го изгледа Никълъс.

— Не съвсем — усмихна се пресилено Кроукър, въздъхна и вече сериозно добави: — Не искам да я пусна да си отиде от живота ми, Ник… Но какво друго мога да сторя? Аз съм ченге, дявол да го вземе! Винаги съм бил на страната на закона!

— А сигурен ли си, че тя е на противната страна?

— Какво искаш да кажеш? — учудено го изгледа Кроукър.

— Тя е страхотна жена, Лю…

— Тя е една шибана мафиотка, приятел! Никълъс сплете пръсти.

— Микио Оками е Кайшо на Якудза — тихо промълви той. — Преди два месеца положително бих го предал на закона, даже бих подскочил от радост… Но сега вече не съм толкова сигурен… — отмести очи от заснежената градина и ги спря върху лицето на приятеля си: — Ще ти задам един въпрос, Лю… Как мислиш, аморална личност ли е Маргарет?