Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Кръвта и жизнената енергия се концентрираха в „хара“ — блестяща топка дълбоко в душата му, бавно и неуловимо се завърна към момента в клетката, когато беше здраво привързан към психиката на месулета, когато врагът извика на помощ свещената бяла сврака и с нейна помощ отвори забранената Шеста врата…

Тогава не знаеше дали е успял да запомни странните слова на заклинанието, но сега те изплуваха ясно в главата му, извикани на живот от силата на „харагей“. Започна да ги произнася бавно, сричка по сричка — точно както месулетът ги беше произнасял във фабриката за роботи. Забранената Шеста врата постепенно се открехна, освободен изцяло от Тао-тао, Никълъс бавно пристъпи прага…

— Господи! Той е тук!

— Маргарет!

Но тя вече тичаше към вратата и след миг изчезна по посока на градината. Изненадан, Кроукър бързо я последва.

На стотина метра по-нататък, отвъд дръвчета и храсти, бавно се надигна женска фигура. Тичайки след Маргарет, Кроукър все пак успя да я огледа. Гъстата червеникава коса, овалното лице с безупречно правилни и някак агресивни черти бяха достатъчни. Инстинктът свърши останалото и той вече знаеше коя е тя.

— Челесте!

Маргарет извика високо името, в следващата секунда двете сестри се прегърнаха.

Кроукър бавно пристъпи към тях. Значи тази червенокоса красавица с насълзени очи е любимата сестра, за която беше споменала Маргарет!

— Лю! — извърна се към него Маргарет. — Челесте е била тук с твоя приятел Никълъс!

— Ник? Къде е?

Видя отчаянието в очите й, нервите му се стегнаха на топка.

— Ник и До Дук…

— Накъде тръгнаха?

— Трябва да дойда с теб, Лю — обади се Маргарет.

— Не! — извика Челесте. — Не знаеш какво чудовище е този месулет, не знаеш какво направи с Ник!…

— А ти не знаеш какво направи с мен — горчиво въздъхна Маргарет. — Той уби Дом, миличка…

— О, Господи! — проплака червенокосата. Тихо, но с такова отчаяние, че космите по врата на Кроукър настръхнаха. Челесте се вкопчи в сестра си: — Още една причина да се държиш по-далеч от него!

— Той няма да ми стори нищо лошо — поклати глава Маргарет. — Между нас трябва да стане нещо… Не мога да го изразя с думи… — очите й се забиха в красивото лице на сестра й: — Разбираш какво искам да кажа, нали?

Кроукър усети някаква незабележима промяна в светлината и неволно потръпна. Челесте бавно кимна с глава:

— След като трябва… Двамата носят маски, До Дук направи това… Неговата е с чертите на Никълъс, той пък носи лицето на виетнамеца… Мисля, че по свои причини До Дук иска да влезе в кожата на Никълъс…

— Да тръгваме — процеди Кроукър и направи няколко крачки в посоката, която му показа Челесте. После спря и се обърна към нея: — В къщата на Ник има един човек, който се казва Танцан Нанги. Той е близък приятел, можете да му се доверите напълно. Идете при него.

Челесте колебливо кимна с глава. Остана на мястото си, докато двамата се скриха зад китката миниатюрни дръвчета гинко с оголени клонки…

Колко престъпления беше извършил през живота си? Не можеше да каже със сигурност. Никога не беше ги броил, всъщност не знаеше дали вече е способен да каже какво е престъпление и какво не… Само за един случай беше напълно сигурен.

Убийството на Ао.

Уби го заради единствената тайна, която старият шаман отказа да сподели със своя ученик — заклинанията, отварящи забранената Шеста врата. Уби Ао — човека, който прибра при себе си едно безпомощно и уплашено момче, въпреки неодобрението на останалите старейшини. Ао — човекът, който се зае да го посвети в тайните на месулетите, да го дари с могъщата сила на древните магьосници.

Може би предварително съм знаел, че ще извърша това престъпление, мислеше До Дук, докато преследваше Никълъс през гората. Как иначе може да се обясни изборът на бялата сврака за мой покровител и мой свещен символ? Дали в онзи момент Ао е виждал бъдещето, знаел е какво ще се случи? Пред очите на До Дук отново се появи смаяното лице на стария шаман, току-що научил за избора на бялата сврака… Може би точно тогава е усетил приближаването на собствената си смърт, може би бялата сврака е прошепнала нещо в ухото му…

Ао — човекът, който го беше обичал. Човекът, превърнал се в прах…

До Дук измъкна от парализирания му мозък всичко, което му беше необходимо. После вдигна безжизненото тяло, пренесе го до брега на реката, затвори с палци клепачите и натисна главата му под водата. Нищо повече не можеше да направи. Прониквайки в съзнанието на главния шаман на нунгите, той беше нарушил свещените правила и трябваше да умре. Но преди това трябваше да убие Ао.