Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Ушиба мрачно мълчеше. Определено не харесваше ролята, която неизбежно ще трябва да поеме. Досега беше уважаван член на „Годайшу“, съветник и посредник на Якудза, успявал навреме да постига компромис между враждебно настроените членове на Вътрешния съвет. Вътрешно се беше надявал, че Акинага ще се заеме с Шоза и неговата роля ще бъде приключена. От друга страна обаче, продължаваше да потръпва от гняв от ината на Шоза, който заплашваше с разруха цялата структура на „Годайшу“. Не можеше да разбере как този гангстер си позволява да нарушава една свята клетва, би могъл поне да се посъветва с него! Без значение беше фактът, че Шоза предварително е знаел какъв ще бъде съветът му. Той просто си беше позволил да действа на своя глава!

Вслушваше се в глухия тътен на машините, механично започваше да обмисля начините, по които би могъл да възпре Шоза и едновременно с това да изпита духовно удовлетворение.

Изправи се на крака и благодари на Акинага за гостоприемството. Уточниха задачите си, обещаха си пълна информация и се разделиха. Ушиба тръгна към кабинета си в „МИТИ“, а Акинага се върна при хилядите мъжки слипове, бели като сняг…

Кроукър се върна в хотела. Маргарет нито се беше прибирала, нито беше платила сметката си. Получи от рецепцията разпечатката с телефонните разговори на „Моникърс“, взе асансьора и слезе на етажа на Маргарет.

Спря пред вратата на стаята й, огледа в двете посоки пустия коридор и се зае с ключалката.

Отвори за броени секунди, пристъпи навътре и затвори след себе си. Върху недокосваната кувертюра на леглото имаше две блокчета шоколад в златно фолио, а на масичката сметка от закуска. Влезе в банята. Сапуните бяха неразпечатани, рулото тоалетна хартия на стената — също. Тук никой не беше влизал. Върна се в стаята и се насочи към стенния гардероб. Багаж вътре нямаше. Седна на стола до бюрото и се замисли.

Явно Маргарет изобщо не беше стигнала дотук. С очите си видя как шофьорът на Дидалъс беше свалил багажа й, ясно беше, че пак той е ангажирал стаята на рецепцията. Това означаваше само едно — Маргарет е разбрала, че е следена още от момента, в който неговото такси напусна аерогарата и пое подире й…

Излезе от стаята и взе асансьора за своя етаж. Наплиска лицето си със студена вода и си поръча закуска по телефона, после легна и зачака. Имаше цели два часа до обяд, когато трябваше да се свърже със секретарката на Дидалъс и да уточни мястото на предстоящата среща с Веспър.

Затвори очи, но сърцето му блъскаше с такава сила, че беше принуден да се изправи и седне. Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, Веспър не му излизаше от главата. Колкото повече информация събираше за нея, толкова по-опасна и едновременно с това по-привлекателна му се струваше тя. По всичко личеше, че е човек на Дидалъс още от момента, в който е започнала да следва в Йейл с парите на „Авалон“. Все още беше убеден, че тази компания е собственост на „Годайшу“, но не можеше да разбере защо и как тази жена се е оказала начело на фирмата „Моргана“… Нима между двете има връзка?

Облиза устните си, в устата му се появи солен вкус. За пръв път си даде сметка, че се намира в сериозна опасност. Дори мисълта за Веспър Аркам го караше да се изпотява. Това не беше му се случвало от времето, когато за пръв път застреля човек — някакъв наркоман, пръснал главата на партньора му с железен прът…

Преди много, много години…

Храната пристигна, той лакомо се нахвърли върху нея. Очите му внимателно тичаха по гъсто изписаните редове на разпечатката от дванадесет страници, съдържаща всички телефонни разговори на „Моникърс“ за последните три месеца.

Нямаше ясна представа какво търси, скоро разбра, че каквото и да е то, няма да го открие тук… Никакви по-особени разговори, не беше набиран номерът на сенатора Дидалъс, президента или пък на някой от босовете на организираната престъпност… Насочи вниманието си към разговорите, които се повтаряха по няколко пъти в рамките на един месец или пък продължаваха и в следващия. Бяха доста, на пръв поглед съвсем безобидни. С доставчици на хранителни продукти и алкохол, заведения за химическо чистене и други подобни, съвсем нормални за всеки почтен бизнес… Направиха му впечатление няколко поредни разговора с Лондон, номерът беше на фирма „Малъри Ентърпрайсиз“ в Хамърсмит. Дали пък оттук няма да изскочи нещо?

Погледна часовника си и набра кода на Лондон. Там беше късен следобед, но все още в рамките на работното време.