Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— По какъв начин?

— Беше дяволски умна ! — тръсна глава той. — На практика думичката „умна“ е твърде слаба, за да я опише… Понякога имах чувството, че е проникнала направо в мозъка ми и знае всичко за мен! — Широките рамене се повдигнаха и отпуснаха: — А в следващата секунда оставах с усещането, че е забравила напълно за моето съществуване… — погледна часовника си: — Май вече е крайно време да се връщам на работа…

Кроукър го остави да направи няколко крачки и едва тогава подхвърли:

— Но има и друго, нали?

Едрият мъж бавно се обърна.

— Не, няма.

— Господин Аркам, бившата ви жена има сериозни неприятности.

— Така ли? Колко сериозни?

— Честно казано — фатални — отвърна Кроукър и неволно потръпна от начина, по който залагаше капан на този човек. Но и сега, както при повечето случаи, почти нямаше право на избор. Хората не обичат да си разкриват душата пред представители на властта, затова човек трябва да открие слабото им място и да натиска именно там. Аркам неволно беше разкрил своето слабо място — Веспър. Въпреки раздялата, той продължаваше да я обича.

— И какво, ако наистина има друго? — върна се едрият мъж. — Как това „друго“ може да й помогне?

— Искам да разбера що за човек е тя, господин Аркам — отвърна Кроукър. — Ще бъде невинна до доказване на противното, но колкото по-добре я познавам аз, толкова по-големи са шансовете ми да я спася… Не бихте й отказали помощ от такъв характер, нали?

Въздухът тежеше от влага, мръсната вода се стичаше по алеята, от вътрешността на сградата долиташе резкият пукот на пневматичния чук. Кроукър долавяше всичко това, но престана да му обръща внимание. Сякаш беше съскане на магнетофонна лента, което човек игнорира, за да чуе любимата музика…

Аркам натика лапите си в джоба на комбинезона и кимна към протезата на Кроукър.

— Отлична изработка… Върши ли ви работа?

Кроукър се огледа, после изтегли ръждясала водопроводна тръба от купчината боклук в съседство. Нагласи я така, че да балансира между металните пръсти на протезата, после рязко стисна. Тръбата се изви почти под прав ъгъл.

— Страхотно — беше оценката на Аркам. — Въпреки това бас държа, че бихте предпочели да си имате истинската…

От тона на гласа му личеше, че знае какво е непоправима загуба. Може би това е ключът , помисли си Кроукър. Ще бъде по-лесно, ако ме приема като колега по съдба…

Аркам се озърна, сякаш се страхуваше, че някой може да ги подслушва.

— Майната му! — промърмори, после заби очи в лицето на Кроукър и започна: — При една от последните й забежки бях толкова бесен, че направих опит да я открия и отидох при родителите й…

— Семейство Харкастър, нали?

Аркам кимна. По каската му имаше ситни капчици влага, приличаха на сълзи.

— Не знаех какво да очаквам, защото Веспър рядко говореше за тях… Никога не е ставало въпрос да им гостуваме, дори на Коледа или Великден… Празниците прекарвахме с моите старци и тя изглеждаше напълно доволна…

Все пак се оказах неподготвен за посрещането на родителите й. Представих се като съпруг на Веспър — както си му е редът… А старецът й ме погледна така, сякаш искаше да откачи пушката си от стената. Спря го жена му. Беше много бледа. Попита ме какво искам, казах че търся Веспър… И знаете ли какво отвърна баща й, господин Кроукър? „Защо си дошъл тук тогава?“… Представяте ли си? Нима е възможно това да бъде родител?

По лицето на Аркам се изписа смаяно изражение, сякаш отново преживяваше случката.

— „Дъщеря ни отдавна не живее тук“ — каза майката на Веспър. Никой от двамата не изрече името й. Бяха я изхвърлили от живота си, бяха я забравили. Ясно виждах, че сърцето на майката все още се свива от мъка, но бащата беше железен.

— Какво се е случило?

— Преди всичко, тя е била осиновена… А после разбрали, че е лесбийка. Всъщност не точно лесбийка, а бисексуална… — думите излизаха с мъка през обтегнатите му устни. — Семейство Харкастър бързо охладняло…

— Кога е станало това?

— Според госпожа Харкастър — по време на следването на Веспър…

В главата на Кроукър прозвуча предупредителен сигнал.

— Има нещо, което ме интересува особено много — започна той. — Веспър е получила изключително образование — Йейл, Колумбийския университет, докторска дисертация. Това струва страшно много пари и тези пари очевидно не са били отпуснати от мама и татко… Откъде ги е взела?

— Заминала за Ню Йорк и се включила в предизборната кампания на кандидата за кмет от Демократическата партия — поясни Аркам. — След като малко или много я познавате, можете да си представите как се е развихрила там… Включи ли се в някаква организация, тя съвсем скоро я превръща в инструмент за личните си цели…