Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Кажи му…

— Наистина ли? — изви вежди полицаят.

— Наистина.

— Мене ме наемат, никой не може да каже, че ми е господар — обърна се към Никълъс той. — Може да съм проститутка, но душата си все още не съм продал…

— Господи, можеш да прескочиш шибания сценарий! — изви очи към небето Таши. — Кажи му истината и толкоз!

— Тук не се чувствам добре — потръпна Ван Киет. — Не можем ли да идем някъде другаде?

„Някъде другаде“ се оказа елегантната седемметрова моторница на Ван Киет с корпус от бяло фибростъкло, палуба от тиково дърво и блестящи месингови перила. Малко хора във Виетнам бяха в състояние да си позволят подобен лукс, а полицаите едва ли фигурираха сред тях. Ван Киет включи двигателите и запали сигналните светлини, а Никълъс и Таши развързаха дебелото въже от пристана.

Ван Киет подкара навътре и спря едва когато светлините на Вунг Тау се превърнаха в тънка сребърна линия на хоризонта. Пусна котва и отвори хладилния шкаф, претъпкан сбира. Настаниха се удобно и отвориха по една кутийка, наслаждавайки се на кадифената нощ и пълната тишина.

— Истината е проста — промълви най-сетне виетнамецът. — От почти две години насам Таши и аз се опитваме да проникнем в Плаващия град на Рок…

— Рок притежава маковите полета на платото Шан — добави Таши.

— Точно така — кимна Ван Киет. — Доколкото съм информиран, той е американец, ветеран от войната. Решил да остане след изтеглянето на американската армия. Никой не знае как е успял да се измъкне, без да предизвика подозрение у своите командири. Може би е прибягнал до стария номер с фалшивата смърт, много хора са го правили… А може би просто е дезертирал. Във всеки случай е преценил, че шансовете му тук са добри, заминал е за Бирма и в продължение на години със зъби и нокти се е борил за дял от бизнеса с наркотици. Предлагал е услугите си на всеки от местните главатари, който проявявал желание да го изслуша, бил е наистина безскрупулен убиец… Отстранявал враговете им срещу съответното заплащане, част от него неизменно включвала мирно съвместно съществуване, но малцина се замисляли върху този факт. А крайната цел на Рок била дял от бизнеса, не пари…

Ван Киет отпи от бирата си и тихо добави:

— Имало и такива, които отгатвали намеренията му. С тях той безпощадно се разправял…

— Сам-самичък? — скептично го изгледа Никълъс.

— Слушай, по време на войната този човек е бил истинско чудовище! Един Господ знае колко хора е пратил на оня свят и какво наслаждение изпитвал… В онази обстановка убиването лесно се е превръщало в източник на удоволствие… Рок се оправя с всякакъв вид оръжие, и до днес носи ПТУРС… Знаеш ли какво е това? Преносима противотанкова ракета от типа „М-72“… Можеш ли да си я представиш насочена в гърдите ти? Говори се, че е направил подобрения на своята любима и тя е станала още по-смъртоносна… Освен това е умно копеле. Според слуховете успял да отстрани последния от по-едрите барони на наркотика, като убил любимото му момиче, а за обяд му поднесъл отрязаното й ухо…

— Чудовище май наистина е най-подходящото определение за тоя тип — кимна Никълъс. — Ти бил ли си в Плаващия град?

— Щях да бъда, ако не се беше появил ти с проклетите си електронни платки. Рок моментално разгада играта ти и заповяда да те убият… Това е причината да се дразня само като те гледам… — Ван Киет намръщено се изплю през борда. — Хич и не очаквай извинения! Щях да ти пръсна главата точно като на оная мадама, с която беше направил комбина! Но първо трябваше да те разпитам, да те разбера кой си и с какви намерения се появяваш тук…

— Май ще се окаже, че намеренията ми са като твоите…

Таши замислено въртеше кутийката с бира между дланите си.

— Я ми кажи, наистина ли съществуват тези компютърни чипове от второ поколение? — попита той.

— Наистина — кимна Никълъс. — Но се намират на безопасно място в една токийска лаборатория. Никога не бих поел риска да ги взема със себе си.

— Тогава какво щеше да покажеш на Абраманов?

— Значи Абраманов съществува, така ли?

— Разбира се — отвърна Таши. — Съществува и работи като луд зад стените на Плаващия град… Върху някакъв проект, който няма нищо общо с наркотиците на Рок.

— Рок не е само търговец на наркотици — вметна Ван Киет. — Има репутацията на един от най-големите доставчици на оръжие в света. Дребните диктатори и терористи не фигурират в списъка на клиентите му — те пазаруват от Русия и Китай, които предлагат второкачествена стока в изобилие. Към Рок се обръщат най-големите — онези, които искат да притежават най-доброто… А то е американско оръжие от най-последен модел…