Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Езикът на другата жена поддържаше темпото. Тръгна от долната част на краката му и бавно запълзя нагоре, скоро достигна мястото, от което започваше чаталът, към него се присъединиха и пръстите… Пред очите на Рок блеснаха ослепителни светкавици, тласъците на таза му станаха диви и неконтролируеми, пръстите на втората жена бавно проникваха в ануса му, езикът ги следваше с влудяващи кръгообразни движения… Тялото му се сгърчи в екстаз, изпразването връхлетя като огромна приливна вълна, сладко и облекчаващо…

Тримата се стовариха върху подиума, една безформена купчина от потни тела… Поемащ с пълни гърди аромата на сгорещените жени, Рок наблюдаваше с премрежени очи как телата им се вкопчват едно в друго и започват да се извиват като огромни змии, работата на езиците и ръцете им беше толкова възхитително сластна, че той отново започна да се възбужда…

Сега беше ред на двете жени. Използваха тялото му така, както си искаха. Както той беше използвал техните. Гърчеха се и стенеха от възбуда, кулминацията бързо приближаваше. Той отново влезе в правата си, проникна първо в едната, после другата, разпределяйки помежду им семето на своята мъжественост. Те го приеха като божествено вино, с доволно изражение на потните и бавно отпускащи се лица.

После дойде сънят. Рок потъна в лепкавата му прегръдка без дори да направи опит да стане. Беше пак онзи противен сън. Озова се на непознато място, по време, което предпочиташе да не си спомня… Баща му го преследваше из огромна мрачна къща, той тичаше из стаите — мръсни, запуснати, пълни с хлебарки и плъхове.

Помни, че аз те направих това, което си!

Грубият глас кънтеше между опушените стени, присъствието му се усещаше физически. В крайна сметка Рок нямаше накъде да бяга. Потърси убежище в последната стая на мрачния дом, но там го чакаше смъртта. Стаята се пълнеше с гореща кръв, алените талази скоро покриха главата му и Рок се удави…

Събуди се с вик на ужас, кървясалите му очи се спряха на голите жени. В следващия миг връхлетя върху тях с неописуема ярост, удряше, риташе, блъскаше… Момичетата с писък се разбягаха, от раните им капеше кръв.

Старши инспектор Ван Киет пристигна в Ланг Ка Онг по-мрачен от буреносен облак. Беше толкова побеснял, че чак пушек му излизаше от ушите.

— Човек не може да има личен живот, докато хора като теб го измъкват от къщи, когато си пожелаят! — изръмжа на Таши той, после зърна Никълъс и от гърдите му се откъсна нещо, което наподобяваше стенание: — А ти си истинска прокоба! — извърна се към оябуна и добави: — Ако някога стане така, че ми дължиш услуга, предварително зная каква ще бъде тя — да ми позволиш да убия тоя тип!

— Благодаря за информацията — ледено отвърна Таши. — Ще я имам предвид.

Над главите им тъмнееха скелетите на китовете тъмни и гротескни.

— Тук ли ще стоим? — озърна се нервно Ван Киет. — Предпочитам да съм в движение, особено нощем…

Напуснаха храма. Никълъс внимателно наблюдаваше развитието на събитията. Поведението на този човек беше коренно различно от това при последната им среща. Тогава, заобиколен от своите хора, Ван Киет се държеше властно и самоуверено, но сега нещо се беше променило. Какво?

— Преди два дни е станал малък инцидент при пагодата Гиак Лам — започна Таши.

— На мен ли го казваш! — възбудено отвърна Таши. — Правителството ми оказва страхотен натиск да заловя атентатора. Проблемът обаче е там, че аз го познавам отлично и той ми плаща далеч по-добре от властите…

— Обект на атентата е бил този човек тук — каза Таши и махна с ръка по посока на Никълъс. — Оцеляването му е резултат на щастлива случайност.

— Което е истинско нещастие за нас! — ядно тръсна глава Ван Киет и нервно се озърна. Имаше вид на човек, който ужасно съжалява, че си е оставил бронираната жилетка у дома.

— Кой заповяда да ме убият? — попита Никълъс.

— Рок, разбира се.

— Кой е Рок?

— Императорът на Плаващия град — с неудоволствие изръмжа Ван Киет. — Той построи проклетата крепост в сърцето на джунглата. Един Господ знае как го е направил, но парите наистина вършат чудеса. А Рок има толкова много пари, че няма време да ги изхарчи…

— Защо си признаваш всичко това? — изгледа го внимателно Никълъс. — След като Рок е твоят господар и ти е заповядал да ме убиеш, защо просто не изпълниш заповедта?

— Тоя майтапи ли се? — извърна се към Таши Ван Киет.

Таши сви рамене.