Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Аз също няма да го сторя — отсече Маргарет и й обърна гръб.

— Наистина ли? Много любопитно. Аз съм човекът, който ти предоставя информацията на Нишики. Същата, благодарение на която държиш в ръцете си не само клана Леонфорте, но и всички останали фамилии в тази страна…

— Това са семейни работи! — отсече Маргарет и сухо добави: — Побързай, защото ще си изпуснеш самолета…

Веспър помълча, после бавно кимна с глава:

— Имаш право. По-добре да ида да се преоблека…

Обърна се и напусна стаята, а Маргарет замислено се отпусна на близкия диван. Постоя така известно време, после вдигна телефона и се свърза с Франсин. Сърцето на Кроукър неволно се сви от мъка. Беше се видял с момичето за съвсем кратко време, но моментално усети самотата и отчаянието му. Но сърцето му се свиваше не само за него, а и за Маргарет. Вслушваше се в омекналия й глас, подхвърлящ нежни реплики в слушалката, усещаше с пълна сила любовта си към тази жена. Едновременно с това се презираше, все по-трудно му беше да си прости, че продължава да я шпионира.

Маргарет приключи разговора, стана и извади от стенния шкаф два малки, но скъпи куфара. Изправи ги до стената и съсредоточено ги загледа. Сякаш искаше да ги накара да изчезнат, а с тях и целият ужас на миналото и настоящето.

После рязко се извърна и Кроукър разбра, че Веспър отново се е появила в стаята. Протегна врат да вижда по-добре и замръзна от изненада. Фигурата, която бавно се наместваше в полезрението му, беше стегната в черни джинси, мъжка риза с отворена яка и широко кожено яке. Около шията й беше увито яркочервено шалче.

Очите му не можеха да се отделят от блестящо черната й коса, къса и безупречно подстригана. Беше перука, разбира се. Една великолепна перука! Благодарение на специалните контактни лещи очите й бяха станали кафяви и топли, от тях бликаше неподправена интелигентност и жажда за живот. Непроменена беше останала единствено чувствената уста, лишена от каквото и да било червило.

„По-добре да ида да се преоблека…“

Едва сега Кроукър разбра скритата ирония в на пръв поглед безобидната й реплика. Хамелеонът отново беше сменил своя цвят. Що за същество е тази жена? Кроукър си спомни за отличителните белези, които очакваше да види в галерията „Филипс“. После си даде сметка, че трябва да ги изхвърли от главата си и да започне на чисто. Традиционните му представи за външен вид и духовна нагласа бяха безнадеждно остарели, поне за този опасен свят, в който се канеше да нахлуе… Съзна, че ако не успее да се освободи от класическите си предубеждения, никога няма да разреши загадката, носеща името Веспър Аркам.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3803

Сканиране: Диан Жон, 2010 г.

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2010 г.

Издание:

Ерик Ван Лустбадер. Нинджа срещу Плаващия град

Американска, първо издание

Превод: Веселен Лаптев

Редактор: Константин Божинов

ИК „Гарант 21“, София, 1995 г.

ISBN: 954-8009-45-5 (ч.1)

Костилков плод, поробен на праскова, расте в Китай и югоизточните части на Азия. — Б.пр.

Американски художник (1856–1925). — Б.пр.

На английски AND. — Б.пр.