Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Веспър насочи количката за голф към задната част на хижата и спря редом с черния спортен нисан. Слезе, изтупа коленете си от прах и пое по стъпалата към верандата.

Кроукър напусна прикритието на горичката и хукна към хижата, привел тялото си напред. След няколко секунди беше пред верандата и предпазливо тръгна нагоре по дървените стъпала. Горе се спря и надникна през прозореца. Не видя нищо и пристъпи към следващия. Веспър се оказа зад третия. Беше изправена до огромна камина от дялан камък и протягаше ръка да поеме чаша бяло вино. Човекът, който й я подаваше, бавно пристъпи напред. Беше Маргарет.

Кроукър притисна ухо до студеното стъкло и затаи дъх. Гласовете на двете жени се долавяха съвсем ясно.

— Не разбирам защо трябва да ходиш в Лондон — казваше Маргарет. — Нали вече ми предаде последната информация от Нишики?

— Вече ти казах, случаят е по-особен — усмихна се Веспър. — Знаеш, че не съм само куриер на Нишики, имам си и други задължения. В Лондон е възникнал проблем, който се нуждае от присъствието ми. Освен това информацията за конгресмена Мартин е непълна и ти добре схвана това… Зная, че този човек е важен за теб, защото новият му законопроект за банкови ограничения може да нанесе сериозни поражения на фамилния ти бизнес… Затова ти трябва цялата мръсотия на личния му живот, иначе едва ли ще успееш да го притиснеш. Имай търпение, докато се върна, моля те!

— Но там ще бъдеш изложена на сериозна опасност, нали?

Веспър остави чашата на масичката до себе си и пристъпи към Маргарет.

— Свикнала съм да работя в подобна обстановка, това не бива да те тревожи… — смехът й прозвуча безгрижно и весело, като на ученичка. — Нищо няма да ми се случи, ще видиш!

— Но опасност има и в самата мрежа Нишики — поклати глава Маргарет.

— Скъпа, наистина е време да изхвърлиш черните мисли от главата си!

— Мисля си за Лю — потръпна Маргарет. — Откакто го срещнах, нещата станаха два пъти по-опасни…

— Мисля, че оперативната думичка едва ли трябва да бъде срещнах — многозначително я изгледа Веспър.

— Ревнуваш ли?

Веспър се засмя:

— Май все още те карам да изпитваш притеснение…

— Няма да отречеш, че когато нещата опират до секса, ти се превръщаш в истински хищник…

Веспър протегна ръка и отметна тънък кичур коса от лицето на Маргарет.

— Нямам никакви специални планове по отношение на теб — промълви тя. — Ако имах, щях да ги споделя… Признавам, че по отношение на секса имаш известно право… Дидалъс моментално го усети и разбра, че то е в основата на нашите отношения… — целуна Маргарет по бузата и добави: — Има страхотно развита интуиция, също като брат ти… Това беше една от най-силните страни в характера на Доминик.

— Господи, колко ми липсва! — въздъхна Маргарет. — Макар че от време на време го проклинам за тежката отговорност, която стовари върху плещите ми…

— Но не го мразиш, нали? — стисна ръката й Веспър. — Той ти даде уникалния шанс да бъдеш нещо повече от обикновена жена, да се превърнеш във велика личност… Открил е заложбите ти и се е погрижил да ги развие… Никога не забравяй, че е съумял да види човека у теб, пренебрегвайки фасадата на жена…

Маргарет прекоси стаята и втренчи поглед в игривите пламъчета на огъня.

— По същия начин и аз виждам човека у Лю — промълви тя. — И великолепните му качества…

Веспър се изправи насреща й.

— Нека ти припомня, че твоят Лю може да стане причина за смъртта на всички ни — ледено процеди тя. — Чезаре…

Очите на Маргарет яростно проблеснаха, думите замръзнаха на устните на Веспър.

— Какво се опитваш да сториш? Нима искаш да отровиш най-чистите ми чувства?

— Искам само да те предпазя — поклати глава Веспър.

— От Лю? Не ставай смешна! Той никога не би ми причинил зло!

— Може би ще го стори несъзнателно. Колко време според теб ще балансира на ръба на закона, който очевидно е всичко за човек като него? Това състояние не може да продължи до безкрайност. Той ще падне, скъпа. И ще повлече и теб със себе си, независимо от коя страна ще се окаже…

— Мисля, че злоупотребяваш с качеството на нашите отношения.

— Любила съм се с брат ти, защото това ми доставяше удоволствие — тръсна глава Веспър. — Признавам, че се увлякох по него както никога в живота си, той по мен — също… Вероятно това е причината да застана на твоя страна в битката срещу фамилията Леонфорте… — очите на Веспър станаха замислени: — Но въпреки цялата ни близост, Дом никога не сподели причините за пораждането на тази вражда…