Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Зададох ви съвсем обикновен въпрос, сенаторе.

— Може би, но за човек два пъти по-млад от мен! — извърна се към Мари и подхвърли: — Какво ще кажеш, да поръчаме ли тартан?

— Определено, сенаторе — отвърна младата жена, сигурна че господарят й иска да чуе именно този отговор.

Кроукър бавно оценяваше противника си. Провокациите и умишленото дразнене бяха само част от наръчника, после идваше ред на прецизния анализ.

— Не правете грешка — обади се Дидалъс, сякаш прочел мислите му. — Аз не съм ваш враг. Искам да продължите своето разследване именно защото Доминик ми беше приятел. Ще ви уредя среща с Веспър Аркам, след като толкова настоявате. Кажете кога и къде, проблеми няма да имате.

— Добре — въздъхна Кроукър и за последен път се огледа. На няколко крачки от двамата стоеше Мари, очите й не изпускаха нито едно негово движение. Приличаше на стражево куче, готово да нападне. Градинарят беше свършил с подстригването на храстите и бавно се качваше в количката за голф. — Днес, точно по обяд. Мястото ще ви съобщя по телефона, в единадесет и четиридесет и пет. Ще бъдете ли тук?

— Не. По това време ще съм на заседание.

— Ако искрено желаете да помогнете на Доминик, ще намерите начин да вдигнете слушалката — хладно го изгледа Кроукър.

Дидалъс извади картичка, на нея бяха отбелязани служебният му адрес и телефон.

— Кажете името си на секретарката ми и нищо повече — отсече той. — Тя ще направи каквото трябва.

Младата виетнамка беше гола. Стоеше върху нисък дървен подиум, застлан с морскосиня коприна, лицето й беше лишено от всякакъв грим, с изключение на яркото червило. Устата й приличаше на кървавочервен лък, открояващ се по особено еротичен начин на фона на бронзовата, безупречно гладка кожа. Краката й бяха разкрачени, ръцете й стояха на кръста. По тялото й нямаше нито едно косъмче, светлината на газената лампа хвърляше коси отблясъци по него, въздухът тежеше от миризмата на розова есенция.

Пред нея стоеше още една гола жена, отпусната на четири крака. Главата й беше сведена надолу, гъстата черна коса почти опираше в пода. Лицето не се виждаше, фигурата беше напълно анонимна.

— Продължавайте — обади се Рик, макар че това едва ли беше необходимо. Очите му бяха присвити, дишаше тежко и бавно, сякаш в транс. Извън стените на това херметически затворено помещение пулсираше животът на Плаващия град. Окъпан в лъчите на топлото слънце или потопен в дъждовен порой… Рок не знаеше кое от двете, но това изобщо не го интересуваше. Беше оставил партньора си да се занимава с бизнеса, единствената реална действителност беше тук, между тези стени…

Изправената жена свали ръце от кръста си и ги сложи върху бутовете на клекналата, обърната с лице към Рок. Облиза пълните си устни, ръцете й потънаха в тялото на партньорката, коленете й леко се сгънаха. Очите на Рок започнаха да блестят от представата за това, което ставаше там, на дървения подиум. След известно време коленичилата жена започна да стене, лъскавата й коса се замята по коприната.

— Готова ли е?

Момичето с гладкото тяло мълчаливо кимна с глава. Тъмните зърна на гърдите й възбудено стърчаха.

Рок стана и се качи на подиума. Меката коприна приятно погали босите му крака, твърдината в слабините му стана още по-силна.

— А ти? — попита той и погали гладкото тяло на момичето. Беше привлекателен мъж, с високо мускулесто тяло и рамене на тежкоатлет. Пепеляворусата му коса беше подстригана късо, кожата под нея беше силно загоряла от слънцето. Този бронзов загар правеше сините му очи неестествено ярки, но все пак не можеше да прикрие изцяло дълбоките белези по скулите му, предизвикани от нелекувано навреме младежко акне. Но вместо да го загрозяват, тези белези придаваха допълнителна привлекателност на обветреното му лице. Приличаше на африкански вожд, нарязал лицето си в съответствие е древните ритуали на своето племе…

— Имам нужда от теб — промълви момичето с гладката кожа, очите му пламенно проблеснаха, ръцете й продължаваха работата си върху тялото на партньорката. — Хайде, подготви ме!

Рок вдигна ръка, хвана гъстата й коса и я дръпна към себе си. Главата на момичето се изви назад, устните им се сляха. Жената на колене беше тласната встрани, от гърлото й излетя стон на изненада и разочарование. Ерекцията му стана нетърпима.

Момичето с гладката кожа спусна ръце надолу, обхвана члена му и го настани между бедрата си, после бавно започна да върти таза си. Усещането беше изключително приятно, меката кожа от вътрешната страна на бедрата вършеше своето. Кръвта му пламна, миг по-късно усети особеното докосване на втората жена, която беше пропълзяла изотзад и галеше члена му с върха на езика си. Вече не беше в състояние да се въздържа. Приклекна и проникна докрай в момичето пред себе си, краката й се отделиха от пода и се увиха около кръста му.