Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Чувстваше се като плъх, попаднал в капан. Не беше свикнал да го манипулират, не можеше да се примири с безсилието. Но трябваше да внимава — не биваше да изпада под влиянието на гнева, това би довело до истинско нещастие. Беше се нагледал до насита на способни улични ченгета, намерили смъртта си именно поради моментна непредпазливост, поради смесването на работата с емоциите. Не искаше да свърши по този начин. Още повече, че сега нещата са доста по-сложни. Мащабите на заговора, които бавно се очертаваха пред него, го караха да потръпва от страх. Тази емоция също трябва да бъде потискана. Защото ако гневът те прави безразсъден, страхът пък има способността да те парализира напълно…

Заключение номер едно: Собственици на „Моргана Инк.“ са Доминик Голдони и Микио Оками. Заключение номер две: Главен играч в сложната игра е Веспър агент на свръхсекретната правителствена агенция с кодово название „Огледало“, ръководена последователно от Джони Леонфорте и сенатора Дидалъс. Кроукър и Никълъс са тласнати в тази посока от Микио Оками с нарочно подхвърлени улики. Те ги водят до „Авалон“ и „Факел“, дават им убедителни доказателства за съществуването на тайната информационна система Нишики, изградена е единствената цел да концентрира властта в ръцете на Доминик, а след него и на Маргарет. Пред очите му се появи мимолетно видение: Оками стои в своето тайно скривалище и дърпа конците на събития, които могат да променят съдбата на света…

Ключът към разрешаване на загадката очевидно беше сенаторът Дидалъс. Кроукър очакваше предстоящата среща с мрачно любопитство. Човекът, създал по толкова майсторски начин своя секретна организация в рамките на правителството, положително беше необикновен… Още повече, че след смъртта на Уоксман той лично беше застанал начело на тази организация.

Дидалъс живееше в имение от дванадесет акра, намиращо се в Маклийн, Вирджиния. Къщата беше солидна и внушителна, с гранитни колони и каменна облицовка, създаваща впечатлението за английски замък, без аристократичната му претрупаност. Алеята за коли, посипана с дребен чакъл, беше дълга почти километър, от двете й страни като стражи се издигаха високи крушови дървета от сорта „Аристократ Брадфорд“, стройни и внушителни не по-малко от онези, които ограждаха двореца Уиндзор.

Кроукър подмина безупречно поддържана овощна градина и дискретно разположени тенис кортове. В дъното на градината пълзеше количка за голф, натоварена със сечива, човекът на кормилото беше облечен с дебело яке и с шапка на главата. Въпреки ранния час, градинарят не обърна абсолютно никакво внимание на таксито. Очевидно отдавна беше свикнал с напрегнатата работна програма на господаря си.

Кроукър плати и слезе. Площадката пред входа беше достатъчно широка, за да побере бронираната лимузина на президента плюс двете коли на охраната. Вратата от масивен бук с красиви инкрустации беше толкова висока, че дори и баскетболист би минал през нея, без да се навежда.

На настойчивото му звънене откликна двадесетинагодишно момиче, облечено в скъпо костюмче от модната къща „Дона Карън“. Огърлица от безупречни перли подчертаваше бронзовия загар на шията й. Големите тъмни очи се спряха на Кроукър с доброжелателно любопитство, косата, сплетена в сложна прическа, леко потрепна.

— Какво обичате?

— Искам да се срещна със сенатора — отвърна Кроукър и й показа картата и значката на федерален агент.

За разлика от повечето хора, които моментално приемаха присъствието на представител на закона, момичето внимателно изчете картата, после бавно вдигна поглед към лицето на Кроукър.

— Моля, влезте — дръпна се крачка назад тя. — Ще проверя дали сенаторът е станал от сън.

Въведе го в просторен входен вестибюл, покрит с бели мраморни плочи. От тавана висеше голям кристален полилей, стълба от тиково дърво водеше към горния етаж. Под полилея имаше ебонитова масичка, до нея се издигаше внушителна скулптура от гранит, стомана и печена глина, очевидно работа на Бенет Бийн.

— Ще приемете ли чаша кафе или чай? — попита момичето, докато крачеха по дълъг коридор към вътрешността на къщата.

— Кафе, благодаря.

— Мисля, че и аз ще ви правя компания — усмихна се момичето и забърза напред.

Имаше хубава фигура, с тясно кръстче и добре оформени крака. Макар и скрита под модния жакет, горната част на тялото й беше очевидно здрава и добре развита, мускулите на ръцете потрепваха като живи. Кроукър остана с впечатлението, че е посрещнат от личния телохранител на сенатора.