Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Но Веспър е била сътрудник по административните въпроси, нали? — попита Кроукър.

— Била е — отвърна гласът. — Но се говори, че сега е много повече. Може би основен агент на Дидалъс…

Кроукър се замисли. По всичко личеше, че подозренията им ще се окажат верни. Тази жена работи за Дидалъс, но може би наистина има достъп и до мрежата Нишики на Микио Оками. Което почти сигурно я прави двоен агент. Трябва на всяка цена да научи повече за нея. Просто, защото ако Нишики е в опасност, това ще означава сериозна заплаха и за живота на Маргарет.

— А случайно тя да има сестра?

— Веспър ли? В служебното й досие няма подобен факт, а тези досиета се изработват изключително внимателно…

— Добре тогава — въздъхна Кроукър. — Имам нужда от две неща: домашния адрес на Веспър и пълен запис на телефонните разговори, водени през последните три месеца от офиса на стриптийз бар „Моникърс“. С информация за ответните номера — продиктува адреса и отново въздъхна. Домино го беше излъгала, логично беше да допусне, че и предадената информация е била фалшива. А дори и да не е, пак би било разумно да се провери.

— Съжалявам отвърна гласът. — Адресите на служителите в организацията са строго секретни, достъп до тях има единствено директорът. Телефонните разговори няма да бъдат проблем. След два часа ще имате разпечатка, изпратена по специален куриер на мястото, което посочите…

— Най-добре да ги донесе в хотела. Този куриер няма да сте вие, нали?

— Шегувате се! — отвърна гласът. — Това е строго забранено!

Но не и за Домино, въздъхна в себе си Кроукър, после попита:

— Между другото, кой би могъл да получи разрешението на директора за домашните адреси на служителите?

— Човек от ранга на господин Лилехамър — отвърна гласът. — Той обаче е мъртъв…

— Друг?

— Е, естествено и сенаторът Дидалъс…

— Как така?

— Той оглавява Сенатската комисия за разследване на Леон Уоксман — директор на нашата федерална служба до смъртта си в края на миналата година. Разбира се, този факт не стана достояние на обществеността.

— По негова молба?

— Не мога да кажа със сигурност, но вероятно е така. Сенаторът е затънал до гуша в дейността на АМОП, положително не би желал да се разбере, че отделя от времето си и за други комисии…

— Какво е АМОП?

— Агенцията за модерни отбранителни проекти към Пентагона — отвърна младият глас насреща, после в слушалката звънна смях: — Няма да повярвате на очите си, ако можете да видите за какви фантасмагории се харчат там парите на данъкоплатците! Роботи, космически оръжия и подобни неприложими глупости. Убеден съм, че бюджетът им е строго секретен като този на НАСА…

Интересно, отбеляза мислено Кроукър. Жената, представила се като Домино, спомена за участието на Дидалъс в транспортни и строителни проекти, но не и в този…

— Кой е шефът ви в момента? — попита на глас той.

— Мисля, че до назначаването на нов директор текущите въпроси се решават от сенатора Дидалъс…

— А кой ще назначи новия директор? Президентът?

— Едва ли. Досега няма подобен случай, президентите не са се бъркали в работите на организацията. Тя е била и си остава рожба на сенатор Дидалъс…

Кроукър прекъсна разговора и погледна часовника си. Наближаваше четири сутринта. Беше спал по-малко от два часа, така, както си беше с дрехите. Алармата на часовника прекъсна един объркан и доста мъчителен сън — седеше на твърд стол за разпит, облечен в затворнически дрехи, разпитваха го официални агенти на правителството, които поразително приличаха на Леонфорте Гадняра. Опитваше се да не мисли за заплахите на Гадняра по отношение на Маргарет, но това беше все едно хирургът да не мисли за пациента, който оперира, макар че този пациент е собствената му жена.

Набра номера на Ник и включи системата за електронно набиране. Телефонът издрънча почти веднага и той сграбчи слушалката:

— Ник!

— Здрасти, Лю.

Кроукър скочи на крака и започна да кръстосва напред-назад по килима, неспособен да се овладее. Адреналинът изпълни кръвоносната му система, умората отлетя.

— „Огледалото“ е под контрола на сенатора Дидалъс — съобщи откритието си той. — Сега трябва да разбера на чия страна действа той — на страната на Голдони или на Леонфорте… Предполага се, че е бил приятел на Доминик Голдони, но федералната агенция е била под ръководството на член на фамилията Леонфорте. А ние с теб отлично знаем, че Джони Леонфорте е бил член на „Годайшу“…