Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Не искаше да повярва на ушите си, струваше му се чудовищно да чуе подобни думи от устата на деветгодишно дете.

Таши стана, тикна няколко банкноти в ръката на момичето и наметна сакото си на раменете му. После й каза нещо на същия диалект. Подозрителното изражение на детското личице бързо се стопи, момиченцето позволи да бъде отведено до парапета на терасата.

Настани се между двамата, пусна мръсните си крачета надолу и лакомо се нахвърли върху остатъците, от вечерята им. Пръстите й късаха мекото месо встрани от главата на рибата, дъвчеше унесено, със затворени очи и огромно наслаждение. Накрая налапа и цялата глава, бузите й хлътнаха, започна усилено дал смуче.

Очите й бяха тъмни и блестящи, кожата й имаше цвят на патиниран бронз — разбира се, там, където не беше наранена… Крайниците й все още бяха неоформени, може би затова грозните рани, които ги покриваха, изглеждаха още по-чудовищни…

Между залъците отговаряше на тихите въпроси на Таши. Никълъс беше дълбоко потресен от нежността, която излъчваше този мафиотски бос, очевидно искрено загрижен за съдбата на бездомното дете.

— Казва, че от баща си е научила как да доставя удоволствие на мъжете — тихо превеждаше Таши. — Семейството й е много бедно. Без парите, които заработва тя, положително биха умрели от глад… Братчето й е болно, всичките пари на баща й отиват за лекарства… — вдигна глава, погледът му се закова в лицето на Никълъс: — Човек лесно би намразил такъв баща, нали? — протегна ръка и избърса мазнината от устата на детето. Подхвърли няколко думи, в отговор получи широка усмивка. После момичето стана на крака, притисна сакото му около раменете си и изчезна в мрака на храма с безгрижно, свойствено за всяко дете подскачане…

— Поне за известно време няма да има грижи — тъжно поклати глава Таши. — Но утре отново ще е на улицата и ще започне да прилага номерата, които е научила… Ще лъже чужденците, че е девствена, просто за да не се плашат от СПИН… А на практика е съвсем близо до тази коварна болест, едва ли ще изкара до истинското си съзряване.

Нощта беше абсолютно спокойна. Луната тичаше към хоризонта, заобиколена от мътни облаци промишлен смог белег на бързата индустриализация. Не беше далеч денят, в който тази малка градина ще бъде погребана под пластове пепел, камък и дърво ще бъдат еднакво сиви и еднакво безжизнени…

Очите на Никълъс с любопитство пробягаха по странните спираловидни белези, които покриваха дясната ръка на Таши. Кожата беше опъната и блестяща, сякаш покрита с разтопен восък, лишена от каквото и да било окосмение. Белезите несъмнено бяха стари.

— Разбирам любопитството ти — промърмори, без да го гледа оябунът, зает да рови в сака си. — На твое място и аз бих се чувствал така…

Никълъс не отвърна нищо, в главата му се появи фигурата на Кроукър с неговата биомеханична протеза. Тя без съмнение беше чудо на техниката, но приятелят му положително усещаше липсата на жива ръка от плът и кръв… Беше му мъчно за Кроукър, много му се искаше да го види. Периодично се чуваха по телефона, бяха се разбрали за това във връзка със задачата, която изпълняваха.

— От два дни правя опит да се свържа с теб — възмути се при последния им разговор Кроукър. — Какво става, по дяволите? Къде изчезна?

— Гоня задачите — отвърна Никълъс. — Помниш ли Тимъти Делакроа?

— Търговецът на оръжие? Разбира се.

— Намира се в Сайгон, опитах се да го видя… Но копелето реши да ме вдигне във въздуха насред улицата!

— Исусе Христе! Добре ли си? Сигурен ли си, че не искаш да отскоча до теб?

— Много добра идея, но няма смисъл — отвърна Никълъс. — Оправих се, а и имам чувството, че си необходим точно там, където се намираш в момента…

— Аз пък не съм толкова сигурен — изръмжа Кроукър, после му разказа за проникването в „Моникърс“ и финансовите машинации на „Моргана“ в незаконния бизнес с оръжие. — Открих какво представлява „Факел“, за съжаление нещата са дори по-лоши, отколкото си ги представяхме… Това наистина е някакво ново оръжие, при това с огромна мощ, предназначено за масово унищожение. Трябва да бъде взривено на 15 март, но нямам представа къде… В спецификацията пише: „в максимална близост до целта, подбрана според гъстотата на населението“.

— Това положително означава голям град — отвърна Никълъс, сърцето му се сви от ужас.

— Точно така. Но кой, къде? Големи градове по света колкото щеш!

— Трябва да усилим темпото, разполагаме само с три седмици… От всичко, което ми разказа, стигам до заключението, че си необходим там и не трябва да изпускаш следата.