Погледът на Танака Гин беше все така твърд и непроницаем.
— Както вече казах, аз зная какво е важно за вас.
Ръцете му върху кормилото бяха силни, с изпъкнали вени и дебели мазоли. Въпреки това бяха красиви. Като ръцете на хирург или професионален пианист.
— Йошинори злоупотреби с доверието на хората, които му вярваха… Ще ми помогнете ли да го осъдя?
Ушиба вдигна глава. В очите на Танака Гин видя нещо, което доскоро не му беше позволено да види. Отвори уста да отговори, после се отказа. Какъв смисъл имаше? И двамата прекрасно знаеха какво трябва да каже…
Влязоха в сградата, но на дълъг и зле осветен коридор на приземния етаж ги спряха двама души в цивилни костюми. Те несъмнено познаваха Гин, но въпреки това му поискаха документи за самоличност.
Изкачиха се до шестия етаж с асансьора, там Танака Гин отново трябваше да се легитимира. И в двата случая пропусна да представи Ушиба по име или титла, но това не направи впечатление на охраната. Прекосиха още един тесен и зле осветен коридор, най-накрая спряха пред дървена врата, боядисана в отвратителен зелен цвят.
— Имате четиридесет и пет минути — отсече Танака Гин, обърна се и бързо се отдалечи.
Ушиба се огледа, сякаш очакваше, отнякъде да го наблюдават. После напълни дробовете си с въздух, натисна бравата и влезе.
Йошинори седеше зад гола, блестящо полирана маса. При вида на Ушиба скочи на крака, на устата му се появи бледа усмивка.
— Приятелю!
Външният вид на Министерския меч отговаряше напълно на неговите седемдесет и осем години. Лицето му беше сиво, дрехите — раздърпани. Сякаш го бяха принудили да се облече съвсем набързо. Помещението беше силно задимено, в края на масата имаше тежък, препълнен с угарки бронзов пепелник, до него проблясваше масивна златна запалка, поставена върху пакет цигари.
Стаята наподобяваше по-скоро заседателна зала, отколкото килия за следствени. Около широката маса бяха наредени дванадесет еднакви стола, в ъглите имаше помощни масички, върху които бяха поставени табли с чай, ледена вода и чаши. Прозорци липсваха, беше студено.
— Казаха ми, че искаш да ме видиш…
— Случи се най-лошото, Ушиба-сан.
Йошинори се тръшна в близкия стол, ръката му се протегна към пакетчето цигари. Гъстият дим вече дразнеше очите на Ушиба, той пристъпи към една от масичките и си сипа чаша вода.
— Опитах всички лостове, но времената са други — тежко въздъхна Йошинори. — ЛДП вече не е това, което беше — непристъпен бастион срещу домогванията на социалисти и комунисти. По всичко личи, че сме изгубили основното си предимство — само ние да предлагаме на избирателите една наистина свободна пазарна икономика… Цели тридесет и девет години бяхме гарант на демокрацията в тази страна, благодарение на нас хората получиха истинска свобода и просперитет… Но днес на сцената излизат партии и партийки с най-различна ориентация, залъгват избирателите с какво ли не… Добро ли е за Япония това? Съмнявам се… Струва ми се, че политическият ни живот ще възприеме италианския модел: многобройни малки партии ще търсят коалиции и задкулисни комбинации, за да си пробият път до властта…
Сивата му грива се разтърси, изведнъж заприлича на стар и уморен хищник.
— Навсякъде около себе си откривам разочарование и горчивина… И злостна завист, разбира се… Мисля, че този път няма да се отърва от лапите на Танака Гин.
— Не бива толкова лесно да се отчайваш — поклати глава Ушиба.
Йошинори го възнагради с тъжна усмивка.
— След като трябва да сложа главата си на дръвника, бих искал да го направя със спокойна съвест — тихо рече той.
Ушиба взе чашата и се настани на масата срещу него. Воднистите очи все още можеха да блестят с предишната неукротима енергия, пръстите механично се заровиха в разбърканите сиви валма и този жест напомни на Ушиба за неукротимия тигър, какъвто беше доскоро този човек.
— Хората очакват политическа революция, след като ЛДП изгуби абсолютното си мнозинство — продължи Йошинори. — Но истината е малко по-друга… Тези реформатори излязоха от собствените ни редици, насукали се до насита от „паричната политика“ на нашите правителства, често приемали и предлаганите под масата подкупи… Това знаят, на друго никой не ги е учил… А аз съм не чак толкова наивен, че да повярвам в промяната на политическите нрави. Ей така — щрак и вече сме други…
Йошинори замълча, от гърдите му се откърти тежка въздишка.
— И аз съм вършил съмнителни неща, много хора биха могли да ме обвиняват в смъртни грехове… — гласът му се снижи до едва доловим шепот. — Например разрива с теб… — Дръпна от цигарата, от ноздрите му излетя плътна струя дим: — Когато човек получи възможност да остане сам и да се отдаде на размисъл след един дълъг и труден живот, в главата му се появяват доста интересни неща… Да вземем например любовта… Едно изключително сложно чувство, натежало от възхищение и вина, от невъобразима страст… Но каква е обратната страна на любовта? Какво става, когато любовта е отблъсната и отровена? Струва ми се, че колкото по-дълбоко обича човек, толкова по-силно може да мрази… Не мислиш ли, че точно това се случи и между нас?
Читать дальше