Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Но не иска да разговаря с теб, така ли?

Сейко поклати глава.

— Приема живота ми като лична обида — промълви тя. — И отдавна е забравил, че има дъщеря…

Никълъс извърна глава към Таши Шидаре, който мълчаливо крачеше от другата му страна. Усетил погледа му, оябунът само сви рамене. Сякаш искаше да каже: „Е, такава е кармата й, никой нищо не може да направи…“

— След третото покушение срещу живота ти Сейко реши да се обърне към мен — тихо промълви той.

Начинът на разговор и самото му поведение бяха съвсем европейски, като на повечето млади японци. Това автоматически го превръщаше в открит и светски човек, но едновременно с това го отдалечаваше от онази особена чувствителност на японците, която беше толкова характерна за страната им. Никълъс ясно виждаше всичко това, в главата му неволно се появи един простичък въпрос: какво ще стане с бъдещето на Япония? Как ще я управляват тези млади и безспорно образовани космополити?

— Е, хубаво — кимна той. — Както е тръгнало, аз трябва да търся помощ отвсякъде… От преживяното досега стигам до извода, че всички пътища водят към място, наречено Плаващият град…

— Чувал съм за него — кимна Таши. — Но и аз, подобно на Сейко, никога не съм срещал човек, който да е бил там… Дори дивите планински племена изпитват ужас от това място. Търгуват с него само чрез посредници.

— Като момичето на име Бей, което бе застреляно от инспектор Ван Киет?

— Вероятно.

— Мисля, че е време да поговорим с Ван Киет — промърмори Никълъс и с удоволствие потопи босите си крака във вълните, които съскаха по мокрия пясък. — Сейко, ти имаш влияние над него, ще можеш ли да уредиш среща?

— Мога да опитам — отвърна тя. — Но Ван Киет ме мрази, защото върша неща, които според него трябва да се вършат от мъже…

— Много по-добре е аз да си поговоря с него — хладно се усмихна Таши. — Гарантирам ти, че след това ще бъде по-мек от памук!

Всичко се случи в късните нощни часове, когато дори пазарът Тцуки беше тих, лишен от присъствието на ранобудните рибари с гумени ботуши. Откровено погледнато, Наохиро Ушиба беше потънал в толкова дълбок цинизъм — следствие на неизлечимата му болест, че беше престанал да вярва в способностите на полицията за извършването на такава сложна и широкомащабна акция.

Ушиба познаваше Йошинори отдавна. Получил прозвището „Министерският меч“, Йошинори имаше решителната дума при издигането, а в няколко случая — и при свалянето на осем японски министър-председатели.

Фактът, че от известно време насам беше следствен, а сега и арестуван, беше убедително доказателство за промените в страната, за безкомпромисната решителност на Главната прокуратура, дръзнала да арестува дори най-влиятелната фигура на управляващата Либерално-демократическа партия.

Току-що беше разговарял с Танака Гин — прокурора от Токио, с когото заедно се бяха заели да прочистват разтърсваните от скандали финансови кръгове и групировки.

— Задържахме Йошинори — съобщи му Танака Гин по обичайния си лаконичен начин.

Сърцето на Ушиба се сви. Този акт щеше да има огромни последици не само за ЛДП, но и за цялата политика на страната.

— По какви обвинения? — попита той.

— Укриване на доходи, неплащане на данъци, тайно финансиране на политически партии под негов контрол, бизнес с Якудза, вероятно за благодарност срещу извършени услуги.

Ушиба беше толкова смаян, че мозъкът му отказа да работи. Не беше шокиран от самите разкрития, а от факта, че Йошинори беше позволил да му бъдат отправени толкова сериозни обвинения.

— Може би ви звучи прекалено, но такива са фактите — продължи Танака Гин. — Разполагаме с неопровержими доказателства, а вие вероятно си давате сметка какво означава това — рязко разширяване на разследването. Мога да предвидя какво ще се случи — десните фракции в ЛДП ще направят всичко възможно да се дистанцират от него, защото никой не знае какви разкрития ще последват. Но този път номерът им едва ли ще мине и никой няма да повярва на твърденията, че те са единственият гарант за демократична и отворена пазарна система. Потулване на скандала, както в случаите с „Локхийд“ и подставени чужди компании, вече е направо изключено…

— От известно време насам вие се занимавате със случая Йошинори — промълви в слушалката Ушиба. Не беше обвинение, а просто уточняване на фактите.

— Под моя юрисдикция са още купища следствия и вие много добре знаете това.

Умът на Ушиба бясно препускаше. Танака Гин не беше от хората, които правят компромиси с работата си. Следствието на Йошинори беше държано в дълбока тайна до събиране на необходимите доказателства. Сега предлагаше на Ушиба далеч повече подробности от необходимото, това едва ли би имало смисъл за човек като него, получил в ръцете си всичко за един аргументиран обвинителен акт. Какво ли има предвид?